Джос Стърлинг - Феникс

- Изумително.

- Щастлив съм, че ти помогнах. - Хавиер извади марля от комплект за първа помощ. - Ще я сложа върху мехура, но мисля, че останалата част на ръката ти е добре. - Той залепи с пластир марлята, изправи се и потърка слепоочията си.

- Добре ли си, докторе?

Хавиер се засмя.

- Неприятно главоболие. Получавам го, когато насилвам дарбата си.

- И аз. - Думите се отрониха от устата ми, преди да осъзная какво казвам.

Хавиер не изглеждаше изненадан,че и аз съм савант.

- Какво умееш да правиш? Очевидно не умееш да гасиш огън.

Престорих се, че разглеждам новата си превръзка.

- Това-онова.

- Тя спира времето - или го забавя. - Айвс беше застанал на вратата, за да види дали сме приключили.

- Чудесно. - Хавиер изхвърли старата превръзка в кошчето за отпадъци. - И полезно.

- Да, това и позволява да бъде един от най-способните крадци, които съм виждал в действие.

- Млъкни! - изсъсках, вбесена, че издава тайната ми.

- А, да, Фей е и моята сродна душа. Обядът е сервиран. - Айвс хвърли бомбата и се върна в кухнята.

Хавиер онемя от почуда и се втренчи в мен, сякаш току-що се бях появила от катастрофирала на Земята летяща чиния.

- Фей, Хавиер, побързайте или ще изям всичко - извика Айвс от кухнята.

Хавиер непохватно ме потупа по рамото.

- Моите съболезнования. Той може и да се държи като тъпак понякога, но е добрият в семейството ни, затова, повярвай ми, можеше да е и по-лошо.

Казах, че се нуждая от минута усамотение, заключих вратата след Хавиер и после седнах на пода и допрях глава до коленете си. Дори гладът нямаше да ме изкара оттук. Ако притежавах дарбата на Айвс, щях да взривя чинията със сандвичите в лицето му. Моята дарба, обаче, не му въздействаше напълно и не ми предоставяше достатъчно време да избягам.

На вратата се почука.

- Фей, добре ли си? - попита Айвс.

Леко ударих глава в дървената ламперия зад мен.

- Виж, извинявай, че го изтърсих ей така, но споделям всичко с братята си. Много сме близки. Трябваше да помисля как ще реагираш.

Да, трябваше.

- Той няма да има нищо против, щом и на мен не ми пука - за краденето.

Браво на него. Боже, всичко това ми писна. Айвс явно не беше изгладил острите ъгли в общуването с момичетата, ако мислеше, че това жалко извинение ще оправи киселото ми настроение. Под вратата се промъкна пламъче, завъртя се и образува малко огнено кълбо. Дали Айвс се опитваше да ме изгори? Извиках и се дръпнах назад, но после видях, че килимът дори не е опърлен.

- За теб - промълви Айвс.

Кълбото започна да се върти по- бързо и сетне се раздели на три сфери - огненожълта, нажежена до бяло и синя като газов котлон - три малки планети, които се въртяха една около друга. Изведнъж лумнаха и оформиха разцъфнали цветя. Спряха в краката ми като водни лилии в езеро и след това изчезнаха, оставяйки само слаб мирис на пушек. Нямаше нищо изгорено, нито дори следа от сажди на пода, където бяха.

Бях поразена. Никой не ми беше подарявал цветя. Бяха страхотни. Не ми беше хрумвало да създам нещо красиво с дарбата си, но Айвс сигурно бе прекарал много време, за да усъвършенства способностите си и да го направи.

- Излез, когато си готова - каза той и се върна в кухнята.

Седях там още няколко минути и прокарвах пръсти по килима пред мен. Да стоя заключена в тоалетната на Айвс, всъщност, не беше добър план, защото все някога трябваше да изляза. Колкото по-дълго отлагах, толкова по-трудно щеше да бъде. Безшумно отворих вратата и се измъкнах в коридора.

Входът на кухнята беше диагонално срещу тоалетната. Чух, че момчетата разговарят, но не можеха да ме видят. Не изпитвах угризения да подслушвам. Трябваше да знам какво мислят за мен, преди да реша какъв да бъде следващият ми ход.

- Мога само да кажа, че след години безупречен живот, когато си навличаш неприятности, го правиш много добре, братко. - Хавиер си наля чаша вода от голямата бутилка върху хладилника с размерите на космически кораб. В чашата му изтракаха кубчета лед, придружени от шумното бръмчене на някаква машина в грамадната врата. - Ако беше Зед, Трейс или Виктор, щях да разбера, но ти?

- Ние не избираме сродните си души. - Гласът на Айвс се чуваше по- отдалеч. Вероятно беше в далечния край на стаята.

- Сигурен ли си, че е тя? Фей не изглежда като вероятна твоя партньорка. Не е като Зед и Скай.

- Я стига - Отначало и между тях сякаш нямаше нищо общо, но постепенно свикнаха един с друг. - Тонът на Айвс беше двойно по- отбранителен. - И с нас ще стане така.