Джос Стърлинг - Феникс

- Добре, добре. Живея с група саванти. Не се задържаме дълго никъде.

- Кой се грижи за теб? Имам предвид след като майка ти е починала.

- Шегуваш ли се? - Хората не прибираха чужди хлапета с моя жизнен опит. - Сама се грижа за себе си. Успях да запазя мястото си с уменията си.

- Какво означава „да запазя мястото си”?

- Трябва да нося онова, което ми казват да взема. Нещо като наем.

Айвс хвана ръката ми, но аз я дръпнах.

- Мисля, че схващам картината, Оливър. Е, кой е вашият Фейджин [Герой от романа на Чарлс Дикенс

„Оливър Туист” - Бел. ред.]?

Изсумтях, като чух сравнението с „Оливър Туист”. Ние съвсем не бяхме банда весели, пеещи сираци.

- По-скоро Бил Сайкс [Също герой от „Оливър Туист”, един от най-лошите персонажи, създадени от Дикенс. - Бел. ред.]. - По дяволите, наистина ли го казах?

- Значи се страхуваш от някого. Той те кара да крадеш за него, така ли?

Да - и не. Разбира се, че се страхувах. Не си спомнях нито един ден, без да съм живяла в страх от Пророка, но и не бях наивният Оливър, стъписан, когато вижда как приятелите му отмъкват носна кърпа. Знаех какво правя, когато крадях, и много често изпитвах удоволствие. Това би шокирало Айвс до мозъка на костите.

- Айвс, приеми, че моят свят не е като твоя. Няма да ме разбереш.

- Не, и ако не ми разкажеш.

Влезе Хавиер, носейки поднос с две големи чаши кафе, мляко и захар.

- Ще бъда в кухнята, ако ви потрябвам - измърмори той по-скоро заради брат си, отколкото заради мен.

- Благодаря, Хавиер. - Айвс ми подаде чаша и после млякото. Налях си, докато кафето придоби цвят на карамел, и после си сложих малко захар. Щом енергийните ми нива бяха ниски, трябваше бързо да ги повиша, за да запазя разсъдъка си. - Фей, искам да знам защо избра мен и вчера, и днес. Може да е важно.

- Нали ти се извиних? Ти беше само задача, нищо лично.

- Каква задача?

Щеше ли да ми навреди, ако обяснях как беше уредено? Не, и ако не споменавах имена.

- Показаха ми твоя снимка и ми казаха да взема ценностите ти. Предполагам, че някой е искал твоя айпад от следващото поколение.

Той присви очи и предпазливостта му изчезна. Сега вече се държеше изцяло делово.

- Откъде знаеш, че е такъв? Айпадът изглеждаше същия като обичайния модел.

- Чух те да го казваш на Джоу сутринта. Ако е било тайна, не трябваше да си отваряш устата на публично място.

- Не е тайна - поне вече не е, когато от айпада остана само една интересна модернистична скулптура на измъчена технология „Апъл”. - Той посочи сиво парче метал, което загрозяваше шкафа от светло дърво. Опа.

- Бих казала, че ще ти го платя, но не мога. Нямам толкова много пари. - По-скоро нямах никакви пари, ако не оберях някого.

- Може да ми платиш, като отговориш на въпросите ми.

Отпих глътка кафе, обмисляйки възможностите си за избор.

- Трябва ли да го правим сега? Уморена съм и не обичам да говоря за себе си.

- Никога нямаше да се досетя - иронично се усмихна той. О, Боже, колко беше красив - лице като на ядосан ангел, Свети Михаил, който убива змея, лъскава черна коса и очи, блестящи от интелигентност и любопитство. Очилата без рамки засилваха правилната представа, че Айвс е момче, което не трябва да бъде подценявано.

- Съжалявам. - Обземаше ме изтощение. Прозях се и се опитах да пресметна с колко време разполагам. Братът на име Виктор щеше да се върне в шест. Можех да поспя два часа, да дам няколко неясни отговора и да се измъкна, преди той да дойде. Дарбата ми щеше да бъде по-силна, ако не бях капнала от умора, и трябваше да взема ключа и да избягам. - Имаш ли нещо против, ако полегна за малко? Пак може да ми задаваш въпроси. - А аз ще ги проспя.

- Моля, заповядай. - Айвс изглеждаше доволен да продължи разпита в по-отпусната атмосфера.

Вероятно се надяваше, че така ще получи повече отговори.

Оставих кафето си на подноса и вдигнах крака на дивана.

Айвс сложи възглавница на коленете си.

- Така ще ти бъде по-удобно - каза той и потупа възглавницата.

Това ми се видя приятно. Махнах очилата си и се извъртях, за да сложа главата си на възглавницата.

- Питай.

Айвс се засмя и възглавницата се разтресе под лицето ми.

- Не беше необходимо да ми го казваш. Ще го приема като покана да бъда по-съобразителен. Три пожара за два дни. Ти си ад за самоконтрола ми. - Той не ме попита нищо, само ме остави да лежа там, сложил ръка върху косата ми. Айвс измъкна няколко кичура изпод шала ми. Писна ми да ме дърпа за косата и махнах шала. - Така по-добре ли е? - Той прокара пръсти през неравните ми къдрици.