Джос Стърлинг - Феникс

- Хмм.

- Знаеш ли, че косата ти е много мека?

Това прозвуча приятно.

- Но трябва да дадеш под съд фризьорката си.

Усмихнах се.

- Ще и го кажа, когато се събудя.

Часът беше четири следобед, когато изплувах от обятията на съня. Айвс не беше помръднал. Седеше, сложил ръка на рамото ми, и четеше дебела книга за климатичните промени, разтворена върху разперената му длан като паднал на земята тлъст гълъб с увиснали крила. Сигурно му беше неудобно да седи толкова дълго в тази поза. Лежах неподвижно и гледах страниците, които той четеше, без да знае, че съм будна. Харесвах пръстите му - дълги и със слънчев загар отгоре, с черни косъмчета чак до китката, и после светла длан, набраздена с линии. Беше хубаво, че знам такива дребни детайли за него, как сухожилията му изпъкват, докато внимателно прелиства страницата, за да не ме безпокои, и белега на ръката му. Ако свиех юмрук, бях сигурна, че той ще го обвие с много по-голямата си длан, но за разлика от Дракон, мисълта, че Айвс е по-едър и по- силен от мен, не ме плашеше. Вече бях убедена, че Айвс не би ме наранил съзнателно. Фактът, че ме беше оставил да спя, когато искаше да ме разпитва, доказваше това. Още по-изумително беше, че му имах достатъчно доверие, за да забравя предпазливостта. Зачудих се дали моята изменническа ДНК не взима връх над разсъдливостта ми в присъствието на сродната ми душа.

Помръднах глава и усетих влажното петно под разтворените ми устни. Нима ми бяха текли лигите насън? Колко унизително.

- Събуди ли се, Спяща красавице? - Айвс остави книгата върху стъклената масичка за кафе, притискайки снимката на полярни мечки върху прозрачната повърхност.

Побързах да се надигна и да избърша устните си.

- Благодаря. Нуждаех се от сън.

Той стана и се протегна, за да прогони схващането на краката си.

- Готова ли си за още едно питие? Сода?

Последвах го в кухнята като от космически кораб със

стоманеносиви секции. Въздухът ухаеше на кафе и тръпчив лимонов спрей. Хавиер пишеше нещо на компютърна клавиатура и само ми се усмихна за миг, а после се върна към задачата си.

- С какъв аромат е „содата”? - Знаех содата само като препарат за почистване на канали или нещо, което използваш при печене на тестени изделия, но за американците явно имаше и друго предназначение.

- Това е безалкохолна газирана напитка. - Айвс извади голяма бутилка лимонада. - Или предпочиташ сок?

- Да, портокалов, ако има.

- Нещо за ядене?

Поклатих глава.

Айвс сложи два сока и пакет бисквити на поднос и ме заведе обратно на дивана. Бях свикнала сама да взимам решения и се почувствах повече от жалка, докато се влачех след него, но засега можех само да чакам, за да разбера какво е намислил. Айвс отвори пакета и ми предложи бисквита. Решителността ми да не ям се изпари. Бисквитите бяха шоколадови и не се сдържах и си взех една.

Айвс все още не казваше нищо. Седеше, пиеше лимонадата си и гледаше през прозореца гларусите, които обикаляха около кулата. Мълчанието му започваше да ме изнервя. Беше ли размислил, докато спях? Беше ли все пак решил да избере „трудния начин”?

- Е... какво искаш да знаеш?

- Защо дойде пак днес би било добро начало - отвърна той. - Знаела си, че нещата ми са обгорени, но пак ме проследи и отново се опита да откраднеш от мен. В това няма логика, ако си искала новата технология на „Апъл”, както твърдиш.

Преглътнах и кимнах. Трябваше да му кажа достатъчно, за да задоволя любопитството му, без да издам нищо важно.

- Да, разбирам, че ти се вижда странно. Проблемът е, че... не казах на моя Фейджин, както ти го нарече, че таблетът експлодира. Той нямаше да ми повярва или щеше да ме накаже... мен и... един човек, на когото държа.

Айвс смръщи чело и присви очи от подозрителност.

- И кой е човекът, на когото държиш?

Сега пък ревнуваше той. Това ми се видя странно окуражително.

- Един човек от моята група, който се държи добре с мен. Той беше жестоко осакатен и аз му помогнах да се възстанови. Отидох при него, когато някой трябваше да превърже ръката ми. -Избърсах облегалката за ръце на дивана с пискюла на голяма копринена възглавница. - Не е необходимо да се тревожиш за него.

Айвс се ухили.

- Толкова ли съм прозрачен? Е, добре, ами твоят Фейджин?

Притиснах възглавницата до гърдите си.

- Той не е добър човек.

Айвс въздъхна.

- Предположих.

- Много е властен. Трябва да го приемеш сериозно. - Видях, че Айвс не проумява това. Никой не „проумяваше” Пророка, докато нямаше нещастието пътищата им да се пресекат. - Все едно, той настояваше да открадна нещо от теб, но не каза точно какво иска. Когато не успях първия път, помисли, че днес ще ми провърви и ще открадна нещо от теб - паспорта или портфейла ти, и той ще остане доволен. Не знаех, че айпадът и телефонът са необикновени. Чух го едва когато ти каза на Ингрид и Джоу.