Джос Стърлинг - Феникс

Колебаех се дали да го нарека дом, но трябваше да се върна там.

Довърших сандвича и избърсах ръцете си.

- Ще се върнеш ли на конференцията?

Айвс поклати глава.

- В момента имам да се занимавам с по-важни неща.

- Джоу и Ингрид ще бъдат разочаровани.

- Джоу и Ингрид? - засмя се Хавиер. - А аз си мислех, че конференциите са за момчета, които изглеждат като Мозъчко от „Буревестниците” [Британски научно-популярен сериал, излъчван през 80-те години на XX в. - Бел. ред.]. Не съм те разбрал, братко. Трябваше да внимавам повече в час.

- Между красотата и интелигентността няма взаимна връзка - отвърна Айвс.

- О, какви дълги думи. - Хавиер го замери със солена бисквита. - Извинявай, но тъпак като мен се нуждае от превод.

Айвс завъртя очи.

- И хубавите момичета може да са умни. Всъщност, често е така.

- Тогава защо не го каза още първия път?

Каква глупост. Двамата се закачаха, сякаш не се случваше нищо необикновено. Ехо, в стаята с вас има непозната.

- Още един сандвич? - Айвс ми предложи чинията.

- Не, нахраних се.

- Още си гладна.

- Само... - Вдигнах ръце. - Само ме остави на мира. Трябва да си вървя.

Айвс погледна брат си.

- Направи ни кафе. Фей и аз трябва да поговорим. Ще бъдем в дневната.

- Не, Фей и аз няма да поговорим. Фей си тръгва. Ключът, моля. - Свих шепа и размърдах пръсти, правейки им знак да ми го дадат.

- Може би предпочиташ чай? - спокойно предложи Хавиер.

- Начукай си го. - Приближих се до плота и изсипах съдържанието на подноса, търсейки ключа.

- Преди да претършуваш апартамента, Фей, мисля, че трябва да знаеш, че всеки от нас има ключ, който е в джоба му. - Айвс отново ме изостави и тръгна към дневната.

- Ако обиждаш някого, предпочитам да е брат ми - рече Хавиер, докато пълнеше с вода чайника.

Те си играеха с мен и това ми беше страшно неприятно. Кипнах от гняв и закрачих след Айвс. Веднага щом влязох в дневната и напълних с въздух белите си дробове, за да му се разкрещя, той скочи върху мен иззад вратата, събори ме на дивана и прикова ръцете ми отстрани с тялото си. Някаква предателска частица в мен искаше да увия ръце около врата му и да го придърпам към себе си за целувка, но възмутеното мнозинство ми крещеше да избягам.

Аивс потуши бунта ми с елементарния метод на отпускане на цялата си тежест върху мен.

- Добре, това, изглежда, е единственият начин да те накарам да ме изслушаш и нямам нищо против.

Затворих очи, но вече бях видяла мисловната му схема, която сигурно се равняваше на моята по пламенност. В мислите си Аивс не пробваше някакъв странен ход на сваляне, а логично разсъждаваше, че това е най-бързият начин да сложи край на опитите ми да избягам. Фактът, че контактът с тялото ми се превръща в нещо друго, го изненада. Той се надигна на лакти, смутен, но решителен.

- Или ще пиеш кафе с мен като цивилизован човек, или ще го направим по трудния начин.

- Труден начин? - Не се сдържах и се свих от страх. Тъй като живеех с Пророка, имах богат опит какво означава това. Знаех, че Айвс е твърде добър, за да е реален. Раздразниш ли някого достатъчно силно, показва се чудовището.

- Моля те... Ще говоря с теб. Не ме наранявай.

Напрежението напусна тялото му и той допря чело до моето.

- Няма да те нараня, Фей. Дори не си го помисляй. - Той се дръпна от мен и ми позволи да седна. - Исках да кажа, че ще изчакаме Виктор да се върне. Той е вторият най-голям син в семейството ми и умее да изтръгва отговори от хората. Това е дарбата му. Но никой от нас няма да те нарани. Искаме само да ти помогнем.

Превих се на две, като прегърнах краката си.

- Да, добре.

Айвс прокара пръсти през косата си. Започвах да осъзнавам, че този жест е характерен за него, когато търпението му се изчерпи. Притисках го прекалено силно.

- Извинявай - промълвих.

Той махна очилата си и се почеса по носа. Без очилата да подсилват интелектуалния му вид, Айвс изглеждаше уязвим и по-млад - малко като мен, когато съм без грим.

- Виж, знам, че правя грешки с теб, но като не ми казваш нищо, просто няма как да ги избегна. Искам да ми имаш доверие. Очевидно идваш от трудна среда.

Няма ли да споделиш поне малко какво става? А родителите ти? Ще бъдат ли проблем? Не знаят ли за сродните души?

Зачоплих показал се конец в ужасната си пола.

- Мама почина преди девет години.

- Съжалявам. - Той се прокашля, за да изчисти гърлото си. - Тогава с кого живееш сега? С баща си?

Изсмях се дрезгаво.

- Може би - отговорих, без да добавям нищо повече.

- Фей...