Джос Стърлинг - Феникс

- Той ще разбере. Винаги разбира. - Това беше причината да ни ръководи - Пророка надушваше лъжата от сто крачки. Дарбите му бяха силни. Той можеше да отключва и изключва механизми с мисълта си, да манипулира електричеството и да прониква в ума ти, да променя съзнанието ти и да те кара да правиш каквото иска, дори да се самоубиеш, ако това е желанието му. Мич вероятно сам беше изкопал гроба си и после се бе хвърлил в него по заповед на Пророка. Нашият водач беше проницателен познавач на характери и разбираше нелоялните мисли още преди да си имал възможността да пристъпиш към действие. Имахме причина за готовността си да му служим.

Тони спусна ръката си.

- Пророка ще си направи труда да провери само ако не ти повярва, затова измисли убедителна история. Упражнявай се да си изграждаш защитни щитове.

- Няма да мога да си изградя щит срещу него. - Страхувах се да опитам нещо толкова предизвикателно.

- Пророка те харесва. Няма да търси грешки, ако не му покажеш никакви. Трябва ти друга история. -

Тони потърка чело. - Сетих се. Кажи му, че групата не се е появила. Ако скриеш раната си, може да твърдиш, че е имало промяна в плана. Аз ще поговоря с Шон. Днес той е на обект, но ще си мълчи, ако утре компенсираш загубата.

Шон беше вътрешният ни човек и работеше в охраната на Олимпийския стадион.

- И какво съм правила цял ден?

Тони започна да крачи из тясната си стая.

- Ами... ходила си да търсиш други мишени, когато групата не е дошла. Нали са на конференция в колежа „Куин Мери”?

Кимнах.

- И си измислила кога да ги обереш утре, за да вземеш плячка за два дни. На Пророка ще му потекат лигите за всичките онези преносими компютри, чужда валута и телефони. Ще ти даде един ден да се докажеш пред него.

Докоснах ръката си над изгарянето. Кожата ми беше настръхнала.

- Но Пророка искаше да обера определена мишена, а онова момче ме видя. Ще си търся белята, ако отново се опитам да го ограбя.

- Да, ще трябва да направиш нещо и по този въпрос. - Тони вече не гледаше мен, а напуканата мазилка над главата ми.

- Какво да направя?

- Погрижи се онова момче да не мисли, че крадеш от него, като му подхвърлиш нещо по-голямо, за което да се тревожи.

- Какво?

- Използвай въображението си, Фей. Замрази го и го бутни надолу по стълби. Направи така, че да получи мозъчно сътресение, или го удари с чук по ръката. Измисли нещо. Засега си използвала само дарбата си да крадеш, но със сигурност не си толкова тъпа, че да не съзнаваш, че тя ти дава много повече възможности!

- Но той ще пострада!

- Печелиш първото място - възмутено рече Тони. - Не ти казвам да го убиваш. Само му дай нещо, с което да се занимава. Ако е зает с лекари, той няма да се тревожи за случая с взривилия се айпад, нали? Принуди го да се прибере у дома.

- Не... мога.

Тони отвори вратата. Търпението му се изчерпи.

- Забравяш, че ти ме въвлече в това, Фей. Когато те пуснах да се върнеш без плячка за Пророка. Погрижи се всичко да свърши добре и утре да се върнем към нормалния си живот. Или това, или изчезни, така че да не се отрази на мен по някакъв начин. - Той направо ме изхвърляше, уплашен от факта колко много правила нарушихме току-що. - Скрий се някъде и измисли история, която да разкажеш. Аз не мога да ти помогна да вземеш тези решения. Това зависи от теб.

Току-що се бях натъкнала на една от онези прегради по пътя на истинското приятелство, които са част от живота в Общността. Казах му довиждане и благодарих. Всички ние се опитвахме да оцеляваме и чувството за лоялност един към друГстигаше дотук. Замолих се да имам късмет и надявайки се да не срещна никого, забързах нагоре по стълбите към стаята си. Светлината и миризмата ставаха по-приятни, колкото по-нависоко се качваш. Имах малка стая в апартамент на петия етаж. Останалата част от това ниво беше заета от Пророка и малката му група телохранители и любимци. Те бяха единствените други хора, които вероятно бяха тук по това време, но се надявах, че имат работа и не обикалят по стълбищата. Жилището на Пророка беше луксозно и имаше генератор, който беше монтиран пред моята врата, затова прекарвах нощите си под акомпанимента на монотонното бръмчене на мотора и дизеловите изпарения. Нямах нищо против, защото звукът заглушаваше шума на купоните му. На тези увеселения ставаха лоши неща и засега бях успяла да се скатая от тях. Запитах се още колко дълго ще ги отбягвам, защото бях забелязала, че напоследък Пророка ме гледа странно. Тъй като бях едно от малкото деца, израснали в Общността, дългата сянка на детството ме пазеше, но вече бях на седемнайсет и беше започнала да избледнява. Не исках да бъда измъкната на светло, за да бъда употребена и захвърлена, както Пророка беше правил с толкова много други жени.