Джос Стърлинг - Феникс

- Всичко вървеше добре. Задигнах айфон и айпад от раницата му. Страхотна, безпроблемна кражба.

Тони подсвирна одобрително.

- Почти се бях измъкнала, когато те... избухнаха в пламъци.

Той поклати глава.

- Фей, тези неща не се взривяват току-така.

Показах му ръката си за доказателство.

- Вече го правят. Момчето сякаш беше сложило в тях фойерверки. Предполагам, че ги е заредил с взрив или нещо подобно. - Хрумна ми идея. Боже, мислиш ли, че може да е бил терорист, който е планирал атентат?

- Щом са обгорели само пръстите ти, тогава не. Прилича по-скоро на електрически огън, отколкото на бомба. - Тони се намръщи.

И аз свъсих чело.

- Чела съм за преносими компютри, които избухнали в пламъци преди няколко години. Нещо не било наред с батериите.

- Да, но да се взривят веднага щом си ги откраднала - това не е случайно.

И аз бях стигнала до същия извод.

Тони се почеса по брадичката. Пръстите му драскаха наболата брада.

- Но той не би трябвало дори да знае, че си ги взела, ако все още си била на обекта. - Беше проницателен. Знаеше как действа дарбата ми и беше забелязал най- странното нещо в разказа ми.

Свих се до дюшека, грохнала от умора.

- Знам. И това ме уплаши. Той съзнаваше какво правя, кълна се. Видях лицето си в мислите му, докато крадях от него. Той не беше напълно вцепенен и отблъскваше атаката ми да го вцепеня.

- Фей! - Тони стана, най-после разтърсен като мен от последователността на събитията. - Не можеш да кажеш това на Пророка! Той ще те убие, ако мисли, че някой знае коя си.

Гърлото ми пресъхна.

- Пророка... няма да го направи, нали?

Тони се изсмя задавено.

- Какво мислиш, че стана с Мич миналата година, след като го арестуваха и освободиха под гаранция?

Не исках да слушам това.

- Мич отиде в Испания със задача за Пророка.

- Испания? Така ли му викат? Той отиде в плитък гроб в гората Епинг. Пророка много му се ядоса.

Увих здравата си ръка около кръста си и се облегнах на стената, която беше студена и влажна под голите ми рамене. Чувствах ужаса, който съществуваше под повърхността на живота ми с Пророка, но исках още малко да се преструвам, че не го знам. Боях се, че страхът ще ми отнеме и малкото независимост и гордост, които бях съумяла да запазя в Общността.

Тони въздъхна, като видя изражението ми.

- Фей, можеш да се измъкнеш от Общността само по два начина - да умреш или да изчезнеш.

- Мислех, че можем да напуснем, ако намерим сродната си душа - нашата друга половина -промълвих.

Тони изкриви лице в гримаса.

- Кой ти разправя тези врели- некипели?

Майка ми, но нямаше да му кажа. Тя беше продължила да се надява, че ще бъде спасена от този ад на земята, ако срещне идеалния си партньор в някой от градовете, през които минаваме. Според нея всеки от нас с дарба имаше взаимно допълващ се двойник, заченат по същото време като нас някъде по света. Родени през няколко дни или седмици, животът ни представляваше търсене на саванта, който да ни допълни. Надеждата, че ще срещна сродната си душа, беше историята, която стопляше детството ми. Мама ми шепнеше, че някъде има красив принц само за мен, който ме чака, и че ако първо тя намери своя принц, тогава ще напуснем Общността и аз ще имам баща, който да ме обича като родна дъщеря. Не знам коя от двете истории желаех повече. Но после майка ми умря. Заедно с нея постепенно умря и мечтата ми да намеря сродната си душа - изключителен човек, който да ме обича и да се грижи за мен, във връзка, по-силна от всяко друго романтично увлечение. Всъщност, като се замислех, това беше твърде хубаво, за да е истина.

- Вече не вярвам, че съществува такова нещо - каза Тони, отразявайки като ехо мислите ми, и сви в юмрук здравата си ръка. - Твърде жестоко е да се надяваш да се случи. Дори да намериш сродната си душа, Пророка никога няма да те пусне.

Затворих очи, унасяйки се за последен път в приятната мечта, че може да имам живот извън Общността и някого, с когото да бъда вечно. Савантите без сродни души никога не се обвързваха с друг. Не можеха. Сменяха партньорите си един след друг, както беше правила майка ми. Не исках такова съществуване, но това ме чакаше, за да живея. Детинско беше да вярвам, че някой чака да ме спаси. Трябваше да се откажа от тази мечта.

- Имаш две възможности за избор, Фей - смърт или изчезване - продължи Тони. - Много те моля, помисли за втората. Не искам да бъда тук, когато Пророка избере първата за теб. - Той се приближи до мен и сложи осакатената си ръка на лицето ми, с пръсти, свити към дланта. - Ти заслужаваш по-добър живот от този. И не му казвай онова, което сподели с мен.