Джос Стърлинг - Феникс

- Фей, трябва да се събудиш. - Не беше Айвс, както се бях надявала, а

Тони, който се беше надвесил над мен и наскоро посивялата му коса висеше над челото му. Лежахме на малко чисто пространство. Пушекът се виеше встрани от нас, сякаш имаше заповед да ни остави на мира.

- Тони?

- Да, сладурче. В голяма беда сме. Стълбището гори.

- Какво правиш тук горе?

- Видях ги, че те водят, и реших да тръгна след вас. - Той развърза китките ми и ми помогна да седна. Използва същата ивица плат, за да превърже раната ми, въпреки че шифонът скоро се обагри в червено. Губех много кръв. Болката ме пронизваше като стъклени остриета,забити в плътта ми.

„Фей, къде си?” Айвс продължаваше да ме търси.

„Все още на последния етаж.”

Той изруга.

„Не знаех, защото ти млъкна.”

„Припаднах. Заклещена съм в капан, Айвс. Тони е с мен.”

„Братята ти трябваше да изскочат навън, когато започна пожарът, а не да се втурнат в сградата!”

„Това би била реакцията на нормални хора, а те не са нормални. Какво каза брат ти? Че плановете ти не винаги взимат под внимание начина на мислене на другите хора.”

Докато разговарях телепатично с

Айвс, Тони търсеше маршрут за бягство.

- Има път надолу - водосточната тръба. - Той посочи края на балкона.

- Изглежда солидна.

- Тръгвай. - Не си направих труда да помръдна. Никога нямаше да се спусна до земята с куршум в крака.

Тони се колебаеше.

- Трябваше да се махнеш оттук, когато ти казах, Фей.

- Да, може би трябваше. Но тогава нямаше да срещна сродната си душа.

- Надявам се, че той си заслужава.

- Тони ме потупа несръчно по рамото, а после дръпна огърлицата от врата ми и я пусна в джоба си. - Съжалявам, сладурче.

- Аз също.

Той се прехвърли през парапета.

- Вероятно пожарникарите ще дойдат скоро.

Очите ми се напълниха със сълзи.

- Вероятно.

„Тони слиза долу - съобщих на Айвс. - Помогни му, ако можеш.”

Жилавият албански крадец беше компенсирал за нараняванията си, като бе развил сила в здравата си страна, и това му помогна сега. Вкопчил се с една ръка като маймуна, той уви колана си около тръбата и се скри от погледа ми. Трябваше да се уверя, че се е спуснал долу благополучно. Допълзях до стената и видях, че главата му изчезна.

„Фей, спусни се!” - Айвс ме беше забелязал. Съзрях го да стои в средата на детската площадка, самотна фигура пред горящата сграда. „Ти си на ред.”

Той очакваше да последвам Тони.

„Не мога. Ранена съм. Простреляха ме в крака.” Въпросният крайник трепереше. Подпрях се на стената и се запитах кое ще ме убие първо - загубата на кръв или пушекът. Фактът, че не ми пукаше, ми каза, че ми се вие свят. Мисълта да припадна ми се стори някак желана.

„Тогава идвам да те взема.”

Не.

„Тони долу ли е?”

Айвс погледна към долната част на сградата. „Да. Бяга. Искаш ли да го спра?”

„Не, остави го. И дори не си помисляй да се качваш тук горе. Не можеш да ме изнесеш по стълбището. И двамата ще умрем.”

„Но аз запалих пожара. Аз съм виновен!” Той се обвиняваше за нещо, което сега не можеше да спре. Планът щеше да е добър, ако беше успял и бе изкарал всички ни от сградата.

„Не си виновен, че братята ми са луди.”

„Не мога да стоя тук и да гледам! Трябва да направя нещо.”

И после изведнъж Айвс вече не беше сам. Пристигнаха членовете на семейството му и хукнаха към детската площадка, минавайки през отворената порта, водеща към улицата. Почувствах огромна вълна на облекчение. Те поне щяха да му попречат да направи нещо глупаво. Всичките се събраха около него и го обсипаха с прегръдки. Облегнах се на парапета, доволна, че последното нещо, което щях да видя, ще бъде Айвс, заобиколен от хората, които го обичат.

„Не се предавай, Фей! - заповяда ми Айвс. - Ще те смъкнем оттам.”

„Обичам те.”

„Без сълзливи сантименталности. - Този път се обади Хавиер, включвайки се в разговора ни. -Искам да стигнеш до ръба.”

„Ще те пренесем до земята, Феникс” - прозвуча окуражително гласът на господин Бенедикт.

Избърсах очи. Зрението ми започваше да се замъглява. Семейство Бенедикт и Скай застанаха до Айвс и всеки сложи ръце на раменете на другия.

„Свести се, Фей. Имаме план. - До съзнанието ми достигна бодрият тон на Скай. - Зед ще канализира телекинетичните сили на всички. Би трябвало да имаме достатъчно, за да те свалим оттам.”

„Качи се на парапета, любов моя. Трябва да ни улесниш, за да ти помогнем.” Гласът на Айвс отново звучеше уверено.

„Как да ви улесня?”

„Ще скочиш.”