Джос Стърлинг - Феникс

- Програмата, която записах на флашката. Там имаше и нещо допълнително, което да пренесе ключови файлове до заинтересуваните страни. Веднага щом направиха глупостта да копират информацията в компютрите си, въпреки изричните ми указания, електронният ми разузнавач е потърсил избраните термини. Правораздавателните агенции в целия свят изведнъж започнаха да получават уличаваща информация за нелегални доставки и много други неща. Пророка се беше похвалил в интернет за изчезването на някой си Мич Банистър. Ти познаваше ли го?

Спомних си, че Тони ми разказа, че на Мич е било заповядано да се самоубие.

- Да. Мисля, че е заровен в гората в Епинг.

- Това е само единият от труповете, които ще бъдат ексхумирани. Има и други през годините. И сега знаем истинското име на Пророка. Искаш ли да ти го кажа?

Кимнах.

- Кевин Смит. Адски скучно.

Нищо чудно, че си е измислил ново име.

Малко ми олекна, когато научих, че Пророка е обикновен човек като всички останали, все едно погледнах под леглото и видях, че там няма чудовище. Но следите от господството му все още оставаха в капаните, които той беше поставил в съзнанието ми.

- Как ни намери семейството ти и двата пъти - в клуба и в Общността?

- Не им казах, не се тревожи. Спомняш ли си, че споменах, че разчитам на тях да си свършат работата?

-Да.

- Както се надявах, Зед е проникнал в бъдещето и ни е видял в клуба - или поне теб. Той обикновено не вижда мен, защото семейната връзка пречи на усещането му за бъдещето. За щастие, те предположили, че съм с теб. Не знаели защо сме там, но това било достатъчно за Виктор да организира операция.

Американските и британските правораздавателни агенции наблюдавали групировката от известно време, затова било само въпрос да осъществят планираната акция с упойващите стрели и другите неща. Най-големият проблем бил да намерят музиканти за толкова кратко време. Не може ли да изложат на риск истински изпълнители в тази взривоопасна ситуация и затова семейството ми и неколцина приятели се нагърбили с тази задача.

- Бяха изумителни. Никой не се усъмни в тях. Свиреха абсолютно професионално. Майка ти и Скай бяха невероятни.

Айвс се усмихна.

- Да, бяха много добри. Разбира си, татко и Зед стигнаха до истеричен припадък, докато им позволят да застанат на предната линия, но всичко мина идеално.

- Семейството ти знае ли, че не си ги предал?

Айвс повдигна рамене.

- Те никога не биха се усъмнили в мен.

- Но аз се усъмних. - Не ми беше приятно да го призная.

- Престани, Фей. Успокой се. Ти скочи от покрива заради мен. Може да се каже, че ми имаш доверие за важните неща. - Той вдигна крака и ги сложи в края на леглото. - Нарочно те държах в неведение, за да не обвинят теб. Не исках Пророка да изкопчи тайната от теб, като проникне в съзнанието ти.

Не бях съвсем невинна. Все още не му бях казала за опита си да открадна флашката от него, докато бяхме на Лондонското око. Въпреки това се почувствах глупаво, че не се бях досетила какво е намислил Айвс, но после щях да се безпокоя за това. Имаше още неща, които исках да знам.

- Ами Общността? Как семейството ти пристигна навреме, щом не си им казал къде да отидат?

- Файловете свършиха тази работа вместо мен. Когато получих съобщението ти, аз се качих на първото такси, което намерих, и оставих другите да тънат в неведение. Виктор знаеше къде е действал напоследък Пророка и предположил, че братята ти ще се върнат, за да вземат плячката. Той има добри инстинкти да предугажда мислите на лошите.

Умълчах се, размишлявайки върху онова, което ми беше казал Айвс. Никоя от забраните на Пророка не беше нарушена и не трябваше да правя нищо, което можеше да ни навлече наказания. Бяхме извадили невероятен късмет. Бяхме заобиколили капаните, поставени в съзнанието ми от Пророка, като скиори на олимпийски слалом, докосвайки флагчетата, но без да ги събаряме.

- Уморена ли си? - Айвс протегна ръка и приглади косата от лицето ми.

- Не, само... трудно ми е да повярвам, че всичко свърши. Наистина свърши, нали?

- Почти. - Очите му заискряха пакостливо. - Имам подарък за теб - и въпрос, но мисля, че трябва да почакаме, докато се почувстваш по- силна.

Изпъшках.

- Не можеш да ме изкушиш с подарък и после да го скриеш.

Айвс се засмя - прекрасен, звънлив звук.

- Права си. Заповядай. - Той пусна върху стомаха ми малка червена книжка.

Прелистих страниците.

- Паспортът ми!

- Сега съществуваш официално.

- Откъде взе снимката? - Имаше моя фотография, както изглеждах в клуба, включително огърлицата с маргаритките.