Джос Стърлинг: Феникс

Айвс осъзна тактическата му атака твърде късно.

- Само скромна церемония - утре. За да може Фей да дойда с нас, колкото е възможно по-скоро.

- Но така Трейс, Уриел и Уил няма да имат време да дойдат! - изплака Карла и погледна Айвс така, сякаш току-що беше застрелял любимото и кученце.

- Фей няма да е готова за голямо събитие още известно време, мамо. - Айвс се опита да се измъкне, но всички знаехме, че е безнадеждно. - Кажи на мама, Фей.

Ухилих се, отказвайки да ме въвлекат в обсъждането.

- Сигурна съм, че майка ти знае кое е най-доброто, Айвс.

Карла засия и ме погледна, а после размаха заканително пръст на сина си.

- Знаех си, че харесвам това момиче, Айвс. Ще се държиш добре с нея или ще отговаряш пред мен.

Не можах да сдържа прозявката си, въпреки че бях по-щастлива отвсякога. Борех се с умората и тъпата болка в крака.

Майчинският радар на Карла работеше с пълни обороти и тя дотърча при мен за секунда.

- Вън, вън, всичките! - засуети се тя. - Феникс трябва да си почине, щом скоро ще става булка. - Карла се обърна, сияейки, към мен. - И толкова млада! Аз бях на същите години, когато баща ви ме завлече пред олтара.

Сол изглеждаше малко смутен от спомена. Хавиер се засмя.

- Крадец на бебета - пошегува се той с баща си. Карла целуна по устните съпруга си.

- Взаимно се откраднахме. А сега, всички вън оттук.

Семейство Бенедикт послушно се изнизаха от стаята. Айвс имаше такъв вид, сякаш предпочиташе да остане, но майка му го хвана за лакътя, за да продължат „обсъждането” в коридора, далеч от ушите ми. Заспах усмихната.

Карла беше убедена да се задоволи със скромна гражданска церемония в Лондон, която да допълни изискването за виза за мен, с обещанието, че месец по-късно ще има подобаваща венчавка в църква в техния роден град Рикънридж,

Колорадо. Доводът, който я убеди окончателно - Айвс призна, че е гениален от моя страна -беше, че никоя булка не би искала да куца, докато я водят към олтара. Скай щеше да ми бъде шаферка и кума, Хавиер - кум на Айвс, а останалите братя - шафери.

Веднага се влюбих в градчето в Скалистите планини, където живееха семейство Бенедикт. Харесах природата и жителите пет минути след като пристигнах. Въпреки че бяхме официално женени, Карла настоя Айвс и аз да живеем отделно до „истинската” сватба, и затова аз се настаних при Скай и родителите и Сали и Саймън за няколко седмици в готическата им дървена къща. Сали проявяваше голямо любопитство към мен, защото усещаше, че миналото ми в Англия е, меко казано, нетрадиционно, но Скай съумя да я възпре да не задава твърде много въпроси. Мисля, че тайната и беше отвличане на вниманието. Всеки път, когато Сали ме подложеше на разпит, Скай я питаше за мнението и за булчинската рокля или букета. Трябваше да се науча да се оправям с майките, тъй като сега се сдобих със страховита свекърва и близки, които да компенсират крещящата ми липса на роднини.

През краткия период на спокойствие между събитията в Лондон и сватбата ни аз научих повече неща за сродните души, отколкото бяха обещали дори приказките на мама. Макар да не живеехме под един покрив,

Айвс и аз почти непрекъснато общувахме чрез телепатия. Не че бъбрехме постоянно, само чувствахме присъствието си, все едно мислено се държахме за ръце. Светът ми се беше завъртял около оста си и магнитните полюси бяха сменили местата си, защото сега никога не бях сама. И когато се комбинираха, дарбите ни показваха признаци на усъвършенстване, както беше описала Скай за себе си и Зед.

Открих, че мога да използвам умението си да замразявам като пожарогасител и затова Айвс не трябваше да се тревожи много, че ще се ядоса (нещо, което, боя се, го карах да прави често, защото новият живот не беше превъзпитал напълно предишната Феникс). Наистина бяхме по-цялостни и завършени заедно, отколкото поотделно.

Вечерта преди нашия голям ден Скай влезе в стаята ми и съобщи, че имам посетители. Набързо сресах косата си и съвсем леко накуцвайки слязох долу, където ме чакаха всички братя Бенедикт. Бяха фантастична гледка, включително тримата, с които наскоро се бях запознала -Трейс, едрото, широкоплещесто ченге от Денвър, чийто вид се омекотяваше от интелигентните му кафяви очи; Уриел, замислен и интуитивен учен с буйна, гъста светлокестенява коса; и Уил, най- спокойният, приятел на всяко момче и трепетно вълнение за всяко момиче. Погледнах Айвс, питайки се какво ги е довело тук всичките.