Джос Стърлинг: Феникс

- В клуба беше пълно с камери. Взех един кадър с теб, на който си сериозна, приложих малко магия с Фотошопа и готово. Британците с удоволствие ускориха нещата, защото сега сме им любимци.

Погледнах през прозореца. За да направи всичко това, на Айвс сигурно му беше трябвало много време.

- Кой ден сме?

- Ти спа вчера почти през целия ден - в операционната зала и след това. Дойде в съзнание два пъти, но се съмнявам дали си спомняш.

Толкова дълго? Братята ми бяха мъртви почти от два дни и пепелта от пожара беше изстинала. Всички други ли се бяха измъкнали? Знаех отговора и без да питам. Да, Айвс би признал, ако бе имало и други жертви. Бяха загинали само онези, които бяха имали глупостта да се върнат в горящата сграда. Но без Пророка, Дракон и Еднорог с Общността беше свършено. Членовете се бяха разпръснали. Никога нямаше да се прегрупираме, ако, разбира се, съдебната система успееше да задържи манипулативен човек като Пророка. Това беше проблем на бъдещето. За момента бяхме свободни. Тони вероятно вече беше заложил огърлицата и бе започнал нов живот някъде далеч от властите. И на мен ми предстоеше ново начало.

- А какво искаше да ме питаш?

Айвс се наведе над възглавницата ми и ме целуна нежно.

- Това ще трябва да почака. Лекарите казаха да си почиваш, а аз трябва да съобщя на всички, че си се събудила и не си ни много ядосана за каскадата, която те накарахме да направиш.

- Не съм ви ядосана, но съм убедена, че всичките сте луди.

- Може би си права.

Не исках Аивс да си тръгва. Още не.

- Но може да си почина по- спокойно, ако ми зададеш въпроса си. Мразя да чакам.

- Добре, но не забравяй, че ти го поиска. - И после, за моя огромна изненада, Айвс падна на коляно до леглото ми. - Омъжи се за мен, Фей.

- Какво?

- Знам, че е твърде скоро и че никой от нас не е смятал да се жени, но ще влезеш в Съединените щати по-лесно, ако си моя съпруга.

Притиснах ръце до гърдите си. Сърцето ми биеше като обезумяло.

- По дяволите, знаеш как да изненадаш едно момиче. - Изсмях се задавено. Мозъкът ми най-после започна да проумява какво ми беше казал току-що Айвс. - Искаш да се омъжа за теб, за да ми дадат виза?

Той ме стрелна с обиден поглед.

- Не! Това е странична облага, която само ускорява нещата. Искам да се оженя за теб, защото те обичам - само заради това.

- Но ние ще навършим осемнайсет чак след две седмици. Как е възможно да се оженим преди това?

- Не искаш ли да се омъжиш за мен?

- Не става въпрос за теб. - По дяволите. Айвс изглеждаше наскърбен. - Просто не съм от онези, които се омъжват.

Той скръсти ръце на гърдите си.

- Защо? Напълно законно е и ще реши куп проблеми, когато отидем в Съединените щати.

- О, Айвс. - Прехапах устни. Кого заблуждавах? Вече бяхме реши ли да бъдем заедно завинаги с действията си през последните няколко дни. Женитбата беше абсолютно логична и аз не бях толкова глупава, че да откажа на онзи, когото обичах повече от самия живот.

Само че...

- Колко гимназистки са омъжени?

Айвс повдигна рамене.

- Не много, ако изобщо има такива. Но ти вече си единствена и неповторима, затова защо не? - Той се наведе над мен. - Може да го крием като малка мръсна тайна, ако искаш. И двамата умеем да мълчим, когато се налага.

Това ми хареса - да ходя на училище със скандалното си минало, когато всъщност съм станала почтена съпруга.

- Добре.

Айвс изглеждаше озадачен.

- Какво добре?

- Да, Айвс Бенедикт, ще се омъжа за теб.

Той подскочи радостно, легна до мен и допря нос до моя, като внимаваше да не докосне раната ми.

- Феникс Кориган, това е най- щастливият ден в живота ми. - Устните му нежно се притиснаха до моите, за да подпечатат споразумението.

Някой се прокашля зад нас.

- А не! Моля, престанете.

Надникнах иззад раменете на

Айвс и видях цялото му семейство и Скай скупчени на прага. Думите бяха изречени от господин Бенедикт, който, обаче, не изглеждаше много ядосан, че ни е заварил в това положение.

Зед уви ръка около Скай.

- Видя ли? Казах ти, че тя ще се оправи бързо.

Хавиер дръпна Айвс от мен и ми даде звънеца за повикване на медицинския персонал.

- Това ще ти трябва, Фей, когато досадният ми малък брат отново те безпокои. Само натисни бутона и медицинските сестри ще дотърчат. Едната прилича на професионален борец, затова ще го смачка набързо.

Аивс заби юмрук в стомаха на Хавиер.

- Няма да я безпокоя. Ще се оженя за нея.

Карла изписка от радост, а Хавиер и Зед изпъшкаха.

- Сега никой няма да може да спре майка ни - отчаяно каза Виктор и се приближи до леглото ми. - Фей, много, много съжалявам за всичко, което ще изтърпиш в ръцете на нашата родителка. - Той се наведе и прошепна в ухото ми: - Тя има добри намерения.