Джос Стърлинг: Феникс

,Да.”

„Ще скочиш.”

„Правили ли сте досега?”

„Да, с плодове” - отвърна Хавиер.

„Защо ли не съм окуражена?”

„Качи се на перваза, Фей” - каза Виктор, демонстрирайки уменията си да убеждава.

„Кажи на брат си да престане. -

Писнало ми беше от мъже, които объркват съзнанието ми. - Или ще го направя по собствена воля, или изобщо няма да го направя.”

Воят на пожарникарските сирени ми вдъхна нова надежда. Може би щях да дочакам да издигнат стълба.

„Фей, нямаш време. Познавам огъня. Този е почти до теб. Задържам пушека, но дори аз не мога да спра пламъците, след като съм ги отприщил.” Търпението на Айвс се изчерпваше. Ако не скочех, той щеше да направи някоя глупост като например да се опита да се качи тук да ме вземе.

„Добре, добре.” Стиснах зъби и се качих на перваза. Остра болка прониза тялото ми. Пред очите ми се завъртяха черни петна. Не можех да кажа дали са прашинки пепел, или припадах.

„Ние ще те хванем, миличка” - прошепна Карла и закри с ръце устата си, за да сподави писъка си.

О, Боже, о, Боже. Наистина ли щях да се хвърля от перваза и да им се доверя да свършат работата си? Не се съмнявах, че ще се опитат, но ако не успееха?

Провесих крака от ръба, без да обръщам внимание на страха и тракащите си зъби.

„Онези плодове, Хавиер? Винаги ли ги хващаш?”

„Всеки път” - увери ме той, поне веднъж абсолютно сериозен.

Изтласках се.

И веднага полетях към земята.

„Айвс!”

И после падането ми смени посоката си. Почувствах, че се отдалечавам от сградата, сякаш под мен се е появила детска пързалка. Но се носех прекалено бързо.

„Дръж се!” - предупреди ме Айвс.

„За какво?” - изпищях.

Стрелнах се право към ръцете му. Той се хвърли на земята и омекоти приземяването ми с тялото си.

- За мен - отговори Айвс, останал без дъх.

Чух, че Хавиер се смее.

- Успяхме! Наистина го направихме! Не мога да повярвам!

- Няма да те пусна - заклех се и после припаднах за втори път.

Свестих се в болнично легло. Още бях зашеметена и ми се стори, че кракът ми е като диня -пулсираща и подута.

- Чувствам се ужасно - промълвих, без да знам на кого.

- Не изглеждаш ужасно, а прекрасно.

Отворих очи и видях, че Айвс седи до леглото и държи ръката ми. През прозореца зад него струеше слънчева светлина, на която белите чаршафи на леглото блестяха. Чувах бученето на уличното движение навън и гласове в коридора, но в стаята ми беше тихо. Навсякъде се рееха разноцветни балони. Празничното настроение на семейство Бенедикт, по повод оцеляването ми, успя да завладее болничната стая.

- Защо ли не ти вярвам?

- А трябва, защото е истина. Ти си жива и моят глупав огън не стигна до теб и това е чудесно.

- Много лесно се задоволяваш. -

Прокарах език по пресъхналите си устни. Айвс взе чаша със сламка и я доближи до лицето ми, за да пия. Огледах тялото си и видях, че на лявата ми ръка има игла на система за интравенозна терапия, а на дясното ми бедро - дебела превръзка.

- Куршумът?

- Извадиха го. Би трябвало да се възстановиш бързо. Хавиер обеща да помогне да ти остане по-малък белег, но се опасявам, че все пак ще остане завинаги. - Той се намръщи и наведе глава. - Извинявай за огъня, Фей. За втори път го правя. - Милият Айвс. Той изглеждаше искрено разтревожен, че ще обвиня него.

- Престани. Не можеш да се чувстваш виновен, че си направил нещо, което си мислел, че ще успее. Братята ми са откачени. Не можеш да предвидиш как ще реагират.

Той стисна ръката ми.

- Аз... имам лоша новина за тях.

Сърцето ми трепна.

- Каква лоша новина?

- Мислим, че не са могли да излязат от сградата. Пожарникарите намериха два трупа на стълбището.

- Аха.

- Искат да изследват твоята ДНК, защото... ами, не могат да разпознаят овъглените тела и тъй като ти си най-близката им роднина и сътрудничиш на властите, Виктор пита дали...

- Разбира се. - Преглътнах. Не бях сигурна какво чувствам. Еднорог и Дракон ме бяха оставили да умра, но аз не можех да се радвам, че те бяха станали жертви на пожара. Никой не заслужаваше да свърши по този начин. - Кажи му, че ще дам кръв. - Не исках да мисля за това, а и не знаех много неща. - По-добре ми разкажи останалото.

Айвс пусна ръката ми и погали лицето ми.

- Престъпните босове са арестувани. Повечето очакват депортиране, тъй като престъпленията им са извършени в чужбина, но Пророка е обвинен в многобройни кражби и убийство.

Затворих очи.

- Това е хубаво. Но как...