Джос Стърлинг - Феникс

Дракон отвори задната врата и ме блъсна вътре. Еднорог се тръшна до мен. Пистолетът му беше между нас и за един мъчителен момент си помислих, че може да гръмне случайно.

- Ето ги! Колата! - Чух гласове, сред които този на Виктор.

- Тръгвай! - нареди Еднорог .

Дракон настъпи газта и колата се стрелна напред, изсвирвайки с гуми. Той зави зад ъгъла и изграчи победоносно.

- Беше адски лесно! - засмя се Дракон.

Еднорог се изправи, убеден, че е в безопасност, защото никой няма да стреля, докато аз съм в колата.

- Да, страхотно. Добър екип сме.

Дракон направи рязък завой наляво, преминавайки на червено, и накара един двуетажен автобус да се забие в предпазните перила. Той изкрещя злорадо.

- Накъде?

- В Общността. - Еднорог беше накъсал ивици от полата на роклята ми от шифон и завързваше ръцете и глезените ми. - Предлагам да вземем каквото трябва, да кажем на другите да се разпръснат и да се срещнем след четири дни, щом нещата се успокоят.

Колата се наклони на една страна.

- Какво? Ние ли завземаме властта?

Еднорог разтри слепоочията си.

- Не, разбира се. Оставаме лоялни. Налага се. Сигурен съм. Но докато Пророка го няма, той ще иска да се грижим за нещата му.

Дракон схвана бързо.

- Да, и ако не го освободят дълго време, тогава поне ще знае, че изпълняваме желанията му, живеем като него и чакаме да го посрещнем като герой.

- Да, нещо такова.

- Горкият стар татко - изкикоти се Дракон. Веселото му настроение започваше да се предава на брат му. - Затворът няма да му хареса. Там няма красиви дами, които да го правят щастлив.

- Ще трябва да го затворят сам в килия, защото иначе няма да има място за друг.

- Но може би за нула време ще съумее да убеди надзирателите да го пуснат. По-добре да му изпратим адвокат - да покажем добрите си намерения. - Предположенията на Дракон отрезвиха и двамата.

- Прав си. Той трябва да види, че сме направили всичко възможно - и да го повярва.

Зад нас се разнесоха полицейски сирени. Дракон погледна в огледалото и нарочно зави към реката, далеч от истинската цел на пътуването ни. Отправи се към моста „Тауър” и после се опита да се отърве от преследвачите по задните улици на Бърмъндси.

„Къде си?” Айвс беше отчаян.

„На Южния бряг. Връщаме се в Общността. Но не забравяй, че не можеш да кажеш на другите къде се намира. Предпочитам да бъда заложница, отколкото да загубя връзката си с моята сродна душа.”

„Фей..”

„Обещай ми!”

„Да, добре. Ще измисля нещо друго. Пази се.”

- Мисля, че трябва да сменим колата. - Дракон намали пред кръчма на мотоциклетисти, като видя двама облечени в кожа здравеняци, подпрели се на седалките на моторите си.

- Можеш ли да ги разкараш? - попита Еднорог , докато завързваше трета ивица шифон на устата ми.

- Не е необходимо. Да видим дали искат да направим трампа. - Той се засмя, спря рязко и изскочи навън. - Хей, момчета, искате ли ново беемве? Страхотно е, но вдига пушек по пътя.

Мотористите се спогледаха. Не можеха да повярват на ушите си.

- Мотоциклетите ви ни трябват само за тази вечер.

Еднорог ме издърпа от колата. Полата ми закриваше пистолета му.

- Какво и има? - попита по- едрият от двамата мъже. Сигурно му беше ясно, че едва ли съм там по своя воля.

Еднорог въздъхна.

- Мотористи със съвест. Кой би си помислил? - Той заби пистолета в ребрата ми. - Ти избираш, Фей. Или ги замрази, или ще ги убием.

Кимнах, показвайки, че разбирам. Бързо проникнах в съзнанията на двамата мъже и спрях времето за тях. Дракон ги изблъска от седалките и се метна на по-близкия мотоциклет. Над главите ни закръжа хеликоптер. Прожекторът му шареше по покривите на къщите.

- По-бързо. Те преследват колата. - Дракон запали мотора.

- Какво ще правим с нея? - Еднорог ме блъсна напред.

- Или ще се отървем от нея, или ще я използваме за разменна монета.

Разсъждавайки бързо, Еднорог взе решение.

- Тя вероятно им е казала къде отиваме, затова предполагам, че все още може да бъде полезна като заложник, докато вземем нещата си от Общността. - Той сряза превръзката на глезените ми, нахлузи завързаните ми ръце през врата си, така че да ме преметне на гърба си, качи се на втория мотор и форсира двигателя. - Да тръгваме.

Мотоциклетите се стрелнаха напред, оставяйки предишните си собственици проснати до отворените врати на беемвето.

Нямаше знаци, че ни преследват, когато се прибрахме в Общността. Всичко изглеждаше странно нормално, защото все още не беше пристигнала вестта, че Пророка е заловен. Дракон удари с чук по ръждясалата катерушка на детската площадка - нашият първобитен сигнал за тревога.