Джос Стърлинг - Феникс

Извиках името на Виктор. Айвс блъсна ръцете на Джим и се опита да мине през насъбралата се тълпа, за да стигне до мен, но другите саванти го задържаха. Отчаяна, аз проникнах в мисловната схема на Еднорог и успях да го замразя за няколко секунди, но той добре познаваше способностите ми и се съпротивляваше. Дракон се поддаде само за миГи после отблъсна атаката ми.

- Глупачко! Сега вече ни ядоса! - изръмжа той и ме повлече към Еднорог . - Две години няма да са достатъчно.

В същия миГмасата до нас избухна в пламъци. Червените ивици изригнаха като миниатюрни вулкани. Дракон изруга и се дръпна назад, като едва не извади рамото му от ставата. Зазвъня противопожарна аларма и пръскачките се включиха.

Хората се разкрещяха и се втурнаха към нас. Съдейки по внезапната поява на оръжия, и сервитьорите, и клиентите се разкриха като полицаи и агенти на тайните служби. Над главите ни изсвистяха куршуми, изстреляни в отговор от телохранителите на лошите саванти.

Дракон се хвърли под една маса, повличайки ме със себе си.

- Полиция! Полиция! - разнесоха се викове от всички посоки. - Хвърлете оръжията! Вдигнете ръце да ги виждаме!

- Фей! - извиси се гласът на Айвс. - Къде си?

- Айвс! - изпищях.

Дракон запуши с ръка устата ми.

Към нас се присъедини Еднорог , пълзейки по корем.

„Айвс!”

- Извеждаме ли я? - попита Дракон.

През гората от крака видяхме, че облеченият в бяло Пророк и другите лоши саванти са обкръжени от въоръжени полицаи. Никой обаче не ги докосваше. Явно бяха инструктирани за дарбите на групата престъпници, но спряха.

Контраатаката беше преустановена. Над главите ни кръжаха три стола и няколко чаши, които бавно се въртяха като камъни в полето на астероид. Защо савантите не оказваха съпротива?

Господин Бенедикт стоеше сред полицаите и държеше ръката на съпругата си. Очите им бяха затворени, докато те се съсредоточаваха, застанали странно неподвижни, докато около тях цареше хаос. Проникнах в съзнанията им и видях, че двамата държат защитна стена около групата, спирайки куршумите. Господин Сидни се преви на две, когато във врата му се заби стрела. В същия миГна пода падна стол, пуснат от съзнанието му. Полицаите използваха пушки с упойващи стрели. Гениална идея! Изпитах искрица на надежда.

- Време е да тръгваме. - Еднорог нахлузи ръкавицата си. - Мисля, че се нуждаем от нещо по-очевидно от способността ми да състарявам, за да получим съдействието им. Не искам да бъда упоен и да се озова в затвор със засилена охрана.

Дракон извади пистолет от кобур под сакото си и го опря под брадичката ми.

„Айвс!” - изкрещях като обезумяла.

„Къде си?”

Временно подслонилата ни маса се повдигна над пода и полетя към стената. С периферното си зрение съзрях Скай, която беше приклекнала зад пианото и я насочваше с пръст като диригент на оркестър. Заел позиция да пази гърба и, Зед хвърли бутилка шампанско към Дракон с помощта на телепатията, но Еднорог я видя навреме и дръпна брат си от пътя и. Дракон я пръсна на парчета със завъртане на китката си и съдържанието и изпръска полицаите, които се бяха скрили зад бара. Без да губи време, той ме повлече към изхода.

- Свалете оръжията! - заповяда ръководещият операцията, когато забеляза, че тримата сме извън полицейския кордон.

Еднорог отвори с ритник аварийния изход.

- Ако ни последвате, тя ще умре.

Дракон разпръсна полицаите, които пазеха задната врата, като им изпрати вълна от силата си. Те се блъснаха в стената и се свлякоха надолу като кукли с прерязани конци.

„Забави ги!” - трескаво ме помоли Айвс. Чувствах, че той се опитва да пробие обръча от полицаи, но те имаха заповеди да задържат всички на място и да не ги докосват - без изключения.

„Опитах се, но не можах да им въздействам. Те твърде бързо рушат способностите ми.”

И после се озовахме в неугледна уличка зад клуба, където имаше само контейнери за отпадъци на колелца и купища опаковки от сандвичи. Не видях полицаи.

- Кола - троснато заповяда Дракон.

- Дай ми Феникс. Ти намери кола. - Еднорог взе пистолета и опря дулото в слепоочието ми, докато Дракон ме предаваше на него. След това тръгна по улицата и видя черно беемве, което тъкмо беше оставило пътниците си пред ресторант. Когато шофьорът потегли, Дракон се изпречи отпред и вдигна ръце. Колата сякаш се блъсна в невидима тухлена стена. Видях напрежението на лицето на Дракон, докато спираше мощната машина. Той насочи пръст към шофьора.

- Слез!

Шофьорът не се нуждаеше от повторно подканяне и изскочи навън, оставяйки вратата отворена.