Джос Стърлинг - Феникс

- Ами... да, благодаря. Замислих се за песента. Винаги ми напомня за смъртта на майка ми.

Джим чу забележката ми и поклати глава.

- Няма да допуснем това. Никакви тъжни песни тази вечер. Нека ги помолим да изсвирят нещо, което харесвате. Какво да бъде?

Разсъждавах бързо, пресявайки песните, които знаех, за да намеря подходяща.

- Може би „Аз те омагьосах”? - Наскоро я бях чула в едно кафене и бях запомнила заглавието като екстравагантно и подходящо за способностите на савантите.

Джим щракна с пръсти и поръча на сервитьора да предаде молбата. Музикантите спряха, за да се подготвят за следващото изпълнение, и набързо обсъдиха нещо. Друго съобщение беше изпратено зад кулисите, докато пианистът, когото не познавах, подрънкваше потпури от различни мелодии. Иззад завесата в дъното на сцената излезе по- възрастна жена с хубава фигура и с тясна червена рокля и копринен тюрбан на главата и се приближи до микрофона, за да пее. Съжалих, че не бях избрала някое инструментално парче, защото само след секунда осъзнах, че в светлината на прожекторите стои Карла, майката на Айвс. Тя беше неузнаваема благодарение на тъмните очила и отрупания с накити тоалет на примадона. И само как пееше! Никой не би се усъмнил, че тя е поставено лице от Виктор, защото пееше като професионална певица с дълбок и страстен глас.

Не бях сигурна дали Айвс съзнава, че е обграден от членовете на семейството си, тъй като вниманието му изглеждаше съсредоточено изцяло върху домакините ни. Сигурно беше познал гласа на майка си. Но дори да беше така, той с нищо не го показа.

- Мм... Айвс... - прошепнах. Исках да ми обърне внимание, за да оставя изражението си да говори, защото не смеех да рискувам да продумам.

Той ми се усмихна нагло, съвсем различно от обичайната си, открита усмивка.

- Не сега, сладурче.

Това не беше отговор. Все още не бях наясно дали той знае. Млъкнах и се заслушах в разговора им няколко минути. Джим се опитваше да примами Айвс в неговата организация и говореше със завоалирани термини за операция, свързана с разпространение на наркотици, която ръководеше заедно с други членове на конфедерацията от саванти престъпници. Видях, че на Пророка му става все по-горещо под яката, защото беше изместен встрани.

- Лондон е голям пазар - намеси се неочаквано той. - Имам планове за Айвс да ми помогне да създадем маршрути в столицата.

Компетентността му с компютрите ще бъде безценна в заобикалянето на митническите и акцизните проверки.

Джим махна пренебрежително с ръка.

- Онези глупаци? Ние имаме талантливи куриери, които със способностите си могат да убедят всеки да ги пусне през границата.

- Но много по-надеждно е да имаш софтуерна система, която освобождава товара на наше име. Ако стоката пристигне вече проверена, тогава такива методи не са необходими. - Пророка отпи от шампанското си и сбърчи нос. - Малко е сухо за моя вкус. - Той направи знак на сервитьора да донесе друга бутилка на масата, уточнявайки друга реколта - недотам изтънчен сигнал, че той отново поема командването на малката ни група. - Какво ще кажеш, Айвс?

Айвс имаше такъв вид, сякаш предпочиташе да не бъде в центъра на вниманието.

- И двете идеи имат достойнства - дипломатично отговори той. - Но не винаги може да се разчита на технологиите. Властите може да решат да извършат проверка на място. Пък и винаги има кучета, които надушват куриера.

Джим се усмихна мрачно.

- Проклети кучета. Още не сме намерили някой, който да ги убеди да душат другаде. Способностите ни за контролиране на съзнанието действат само върху човешки същества.

Очите на Пророка се плъзнаха към мен.

- А ти, Феникс? Можеш ли да контролираш животни? - Той отново се обърна към Джим. -Моето момиче прави нещо много хитро - спира ума ти за няколко секунди.

Джим вдигна чашата си за наздравица за мен.

- Няма причина да не действа върху кучета. Какво ще кажеш?

- Ами... не съм опитвала. - Догади ми се. Не стига, че бях крадец, но сега Пророка възнамеряваше да ме използва и като муле за пренасяне на наркотици. - Трябва да си помисля. Извинете ме. Отивам да се освежа. - Щом Айвс не ми позволяваше да го предупредя, гцях да се опитам да разбера какво става, за да бъда подготвена за онова, което предстоеше да се случи. Той продължаваше да държи ръката ми, но аз я измъкнах. - Няма да се бавя.

Отправих се към тоалетните, съзнавайки, че Еднорог е станал от масата и върви след мен. Огледах се наоколо за други от семейство