Джос Стърлинг - Феникс

Бенедикт, но ако бяха под прикритие, не ги забелязах. Усмихнах се кисело на Еднорог , влязох в дамската тоалетна и се взирах в огледалото цели пет минути, надявайки се, че Скай или Карла ще схванат намека ми и ще дойдат да ми обяснят какво правят тук. Освен това исках шанс да се застъпя за Айвс - че ги е предал заради мен - и да разбера какъв е планът им, защото със сигурност имаха такъв, и не бяха имали възможност да го споделят с нас, защото ни подслушваха, откакто Айвс се беше присъединил към Общността. С толкова много различни участници, които не знаеха какво е намислила другата страна, по всяка вероятност щеше да настане голяма бъркотия.

Но никой не влезе.

Еднорог все още беше на пост, когато излязох от тоалетната, приглаждайки косата си, сякаш дълго бях оглеждала външния си вид, както той би очаквал от типичното поведение на едно момиче. След като Еднорог стоеше пред тоалетните със скръстени на гърдите ръце, нищо чудно, че никой не беше влязъл при мен. Преглътнах забележката, която копнеех да направя, че само извратеняците дебнат около дамските тоалетни, и бързо тръгнах към нашата маса. Забелязах, че Карла се е оттеглила и е оставила оркестърът да свири мелодии, които не знаех. Скай отново свиреше на саксофона, без да откъсва очи от барабаниста, спазвайки ритъма. Нямах представа как могат да свирят с такава лекота и разкрепостеност, когато всичко върви към катастрофа.

- Добре ли си? - измърмори Айвс.

- Хмм. - Бях много напрегната. Искаше ми се да изкрещя: „Не! Не знаеш ли, че семейството ти е в клуба и че сме обградени от шайка безмилостни убийци, които печелят бързи пари от нещастието на другите?”. - Всичко е чудесно, благодаря.

Айвс погали ръката ми и се усмихна окуражително.

Жестът му беше преждевременен. Преди да се усетя, кризата ни връхлетя. Един мъж на съседната маса погледна мобилния си телефон и после се приближи до Джим. Наведе се и зашепна в ухото му.

Веждите на Ню Йорк се извиха нагоре.

- Сигурен ли си?

Мъжът кимна и му показа някакво съобщение.

Айвс забарабани с пръсти по китката ми - явно предупреждение, но нямах представа за какво. Изглежда ми казваше да бъда готова.

Джим се обърна към Аивс.

- Е, Бенедикт, имаме малки затруднения с информацията, която ни дадохте.

Аивс завъртя шампанското в чашата си.

- Какъв е проблемът? Ако сте направили каквото ви казах, не би трябвало да има проблем.

- И какво ни казахте? - Джим бръкна във вътрешния джоб на сакото си и в един ужасяващ момент аз си помислих, че ще извади пистолет, но той измъкна блекбери.

- Казах ви да не копирате от моя оригинал.

- Късно е. Файловете са разпратени на всички ни. И не знам защо, откакто погледнах последния път, някои имена са се променили.

Айвс кимна, сякаш това се очакваше.

- Сега информацията ти показва, че Доналд Дък и Мики Маус са водещи членове на Мрежата на савантите. - Тонът на Джим съвсем не беше весел. - И някак си техните имена са заменили онези на истинските хора, които проверих днес следобед.

Айвс повдигна рамене.

- Направихте ли разпечатка?

Джим разхлаби папионката си.

Вените на врата му изпъкнаха от гняв.

- Не, разбира се. Но вие знаете това, нали? Сложили сте защита на файла, за да не можем да направим нищо друго освен да го четем на екран.

Айвс махна очилата си.

- Мога да го променя, няма проблем. Само въпрос на поправяне на разрешението за достъп. Осъзнах, че всички други саванти около нас получават гласови или текстови съобщения.

- Толстой! Распутин! - пръскайки слюнки, изломоти господин Москва и хвърли смартфона си на масата. Телохранителите му се събраха около него и бръкнаха дълбоко в джобовете си или под саката си, за да извадят оръжията си. - Това е обидно!

- Много смешно - Дънди Крокодила и Кайли Миноуг! - Господин Сидни блъсна назад стола си и сграбчи Айвс за врата. - Каква е играта ти, друже?

Сърцето ми подскочи в гърлото. Видях, че суматохата в предната част на клуба привлича вниманието на другите посетители и че няколко от по-разумните стават, за да си тръгнат. Сервитьорите заеха позиции, готови да се намесят в кавгата, но не приличаха на служители на бар, каквито бях виждала. Бяха прекалено бдителни и не се изненадаха от кризата. Не забелязах големия брат на Айвс и започнах да подозирам, че сме заобиколени от полицаи, приятели на Виктор. Дори оркестърът забеляза драмата и спря да свири, докато лошите саванти се събираха около нашата маса.