Джос Стърлинг - Феникс

Затворих очи за миг, докато тази вълнуваща мечта трептеше във въздуха между нас. Не бях оспорила предположението му, че ще замина с него, но не можех да повярвам, че това ще се случи.

- Мога да уча в колеж? Но аз нямам диплома от гимназия?

Той вдигна косата ми и ме целуна по врата.

- Първо, може да вземеш гимназиална диплома с интензивно обучение с един много даровит учител. - Айвс целуна и голото ми рамо. Ще бъде безплатно, тъй като той ще иска да му плащаш само с целувки. - Той докосна с устни другото ми рамо, премахвайки болката.

- Предполагам, че частният учител, когото имаш предвид, е петдесетина годишен, дебел и плешив? Хмм, ще бъде интересно.

- Ха-ха. Айвс ме наказа за закачката, като ме целуна по челюстта. - Той е почти на осемнайсет и е завършил гимназия с отличие по всички предмети.

- Струва ми се истински зубрач. Не съм сигурна дали искам да го целуна.

- Не е така. Със сигурност знам, че обичаш да целуваш този учен. Той предпочита този термин пред „зубрач”, защото е много по- привлекателен.

- Но самият той трябва да ходи в колежа. Не може да си губи времето да учи някой, който няма официално образование. - Плъзнах ръце по него, доближавайки се за прегръдка. Айвс притежаваше способността да прогонва и последните остатъци от треперене след неприятна среща с моя така наречен роднина.

- Удоволствието ще бъде абсолютно негово. И ще намери училище за теб - близо до неговото. И затова, докато той учи гео не знам си какво, както отсега-нататък ще бъде известен предметът, ти също ще имаш собствен живот.

- Хмм, звучи като сбъдната мечта.

- Само стой и гледай как ще я осъществя.

Само че първо трябваше да се справим с дребния проблем, че Айвс беше предал Мрежата на савантите и срещата със съучастниците в престъпленията на Пророка.

- Айвс...

Той сложи пръст на устните ми.

- Тихо. Не сега. Не забравяй, доверие.

Айвс искаше от мен много повече, отколкото някой друГбе искал. Не давах лесно доверието си. Но това беше Айвс. Кимнах, преглътнах и се опитах да се усмихна ведро.

- Добре, красавецо, да отидем да очароваме тълпите с елегантния си вид.

Той се засмя.

- Елегантен вид? Пфу!

- В момента не съм в стихията на красноречието си.

- Знаеш ли, мисля, че трябва да учиш литература в колежа. Как ти се струва?

- Няколко години да не правя нищо друго освен да чета книги? Запиши ме. Айвс ме притисна до себе си и въздъхна.

- Запомни си мисълта. А сега, да се изправим пред реалността.

Очаквах, че ще ни заведат право на деловата среща или вечеря като предишния път, когато се запознах с международните партньори на Пророка, но информацията, която им беше дал Аивс, ги беше докарала до настроение да празнуват, и щяхме да започнем вечерта в частен джаз клуб в Сохо. Делегацията на Общността се състоеше от Пророка, Дракон, Еднорог , Аивс и мен. Касия не се виждаше, но това не означаваше, че не се спотайва някъде наблизо, за да наблюдава какво става. Всички саванти на върха имаха експерт по комуникациите. Биха постъпили глупаво, ако нямаха, а никой от тях не ми се видя глупав.

Таксито ни остави на Фрит Стрийт пред черните врати и осветения интериор на „Ноулидж”. Някога къща от осемнайсети век, сега вътрешността и беше напълно изтърбушена, за да се направи огромно като пещера пространство за сцена с музиканти и публиката, настанена наоколо край малки маси. Беше оставена само редицата прозорци на първия и втория етаж, за да показва произхода на заведението като много по-стара сграда. Тълпите модно облечени клиенти, които влизаха и излизаха, свидетелстваха за факта, че това е една от горещите точки в Лондон - и щеше да стане още по-гореща с присъствието на делегацията от престъпните босове в света на савантите.

Пророка изтръска въображаема прашинка от белия си ревер.

- Това е в твоя чест - ухили се той на Айвс.

- Смаян съм - отвърна Айвс и огледа оживената улица с процъфтяващи барове и ресторанти. -Винаги съм искал да отида в „Ноулидж”. Всеки почитател го има на първото място в списъка си, когато посещава Лондон. Откъде знаете, че обичам музиката?

Пророка тръгна.

- Ще се изненадаш какво сме научили за теб през годините, Айвс. Според американския ми колега ти живееш тихо и спокойно, но не всичко може да остане скрито от заинтересованите страни. - Той спря на прага. - Но вие знаете това, защото ни следите, нали?

Айвс стисна ръката ми.

- Предполагам, че някои ви следят, но не и аз. През последните четири години бях в гимназията и учих усилено. Нямах време за шпиониране.