Джос Стърлинг - Феникс

- Възможности за бизнес за нас. Господин Ню Йорк може да те убеждава да работиш за организацията му, тъй като прекарваш повечето си време в Съединените щати, но аз ще те притискам да останеш при мен, защото си сродната душа на дъщеря ми. Сега си един от семейството.

Значи щяха да се карат за вътрешния източник. Всичко, което вкарваше клин между тях, беше добра новина. Доколкото си спомнях „Джим” Ню Йорк, не очаквах, че той ще отстъпи без борба такъв апетитен залък.

- А ти ще искаш да се връщаш и да я посещаваш често, нали? - продължи Пророка, отпивайки от питието си. - Да видиш как я кара тя тук?

Айвс протегна ръце на облегалката на дивана, оставяйки ме кацнала на коляното му.

- Ще чуя какво имате да казвате довечера, но мисля, че трябва да ви е ясно, че няма да се разделя с Фей. Нали така, Фей?

Какво искаше да кажа? Да или не? Събрах смелост и троснато отвърнах:

- Точно така, Айвс. Оставам с теб.

- Видяхте ли? - Айвс се усмихна на Пророка, сякаш искаше да каже: „Какво да направя?”.

Малката женичка не можеше да живее без него.

- По-късно ще уредим този въпрос. - Пророка нямаше да даде лесно асото си. Сигурно съзнаваше, че след като Айвс ме измъкне, хватката му върху нас ще бъде неизмеримо по-слаба. - Сега трябва да говорим по работа. Феникс, ти отиди да се издокараш за срещата, докато сродната ти душа и аз обсъдим условията.

Мислено размахах пръст към него и станах.

- Може ли пак да използвам нещо от гардероба на Общността?

- Разбира се. Потърси вечерно облекло и за Аивс. Има един бял смокинг, който ще свърши работа.

С периферното си зрение забелязах, че Дракон и Еднорог се споглеждат. Досега на никой мъж не се разрешаваше да се облича в цвета на Пророка.

- Добре. До скоро.

Айвс ме потупа леко, държейки се така, сякаш забрави за мен още преди да изляза от стаята. Изкуших се да му се изплезя зад гърба на Пророка, но не можех да рискувам някой друГда види бунта ми, докато Айвс работи толкова усилено да си изгради облика на властен мъжкар. Но по-добре да не му хрумваха разни идеи. Тази роля му харесваше твърде много и не ми беше по вкуса.

Опитах да се отдам на задачата да разгледам дрехите в складовете на Пророка. Някои от роклите правеха сдържан избора на Карла в бутика. Не бях виждала толкова много накити и пайети освен на актриса в пантомима. Най-после намерих сносна рокля - мек шифон с цвят на праскова над копринен комбинезон. Имаше класическо деколте, събрано под бюста, и после падаше свободно точно над коленете ми. Погледнах се в огледалото и реших, че цветът подхожда на тена ми и че изборът на малки обувки с нисък тънък ток подчертават краката ми и ги правят по-привлекателни, отколкото обикновено изглеждат с грубоватите ми маратонки. Добавих към тоалета друга диамантена огърлица - по- изящна, с камъчетата наредени във формата на цветя, и изглеждаше така, сякаш имах безценно венче от маргаритки на шията си.

За Айвс намерих бял смокинг и черни панталони от дизайнера Пол Смит - или поне отлична имитация. Никога не се знаеше какво има в складовете на Пророка. Не знаех със сигурност какъв размер носи Айвс, затова притиснах дрехите до себе си, опитвайки се да си спомня докъде стигаше кръстът му по отношение на тялото ми.

- Не мисля, че ще ти отиват.

Изпуснах панталоните на килима.

Еднорог беше влязъл безшумно зад гърба ми и ме наблюдаваше в огледалото. Очите му бяха студени от омраза. Той се почеса по големия нос, едва сдържайки гнева си.

- Знам ли. Мисля, че смокингът ще допълни прекрасно тоалета ми. - Вдигнах закачалката със смокинга, за да може Еднорог да го огледа. - Не съм носила бяло, но сега... Може би съм променила решението си.

Еднорог се приближи плавно, грабна закачалката от ръката ми и я сложи на Стойката зад мен.

- Само защото си се чифтосала с най-новата играчка на Пророка, не мисли, че това означава, че ще поемеш бизнеса му, когато той се оттегли.

Сякаш исках роля в това дребно царство.

- Това не е моя амбиция, Еднорог , а твоя. - Взех панталоните и ги преметнах на облегалката на стола. -

Аз искам само да бъда щастлива и да живея някъде, без да се страхувам.

Огърлицата се залюля напред от движението ми и блясъкът привлече погледа му Той хвана диамантеното колие и после го пусна.

- За теб и мен няма такова място, Фей, не и с нашите дарби. За останалия свят ние сме изроди и или ръководим цирка, или се подчиняваме на заповедите на директора.

- Мисля, че грешиш - промълвих, отказвайки да отстъпя крачка назад, както очакваше той. -Има саванти, които водят нормален живот. Не е необходимо да живеем така.