Джос Стърлинг - Феникс

Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка.

- Кой казва? Безценната ти сродна душа ли? Само го погледни. Той бързо предаде семейството си. Ние в Общността поне сме лоялни един към друг. Плюя на него и на така наречения му нормален живот, ако означава това.

Не можах да измисля довод срещу него - не и без да разкрия надеждата си, че въпреки всичко, Айвс ще намери начин да избегне пораженията върху Мрежата на савантите. Беше обезпокоително да осъзная, че Еднорог наистина вярва в Общността пие лоялен по своему.

Но може би щях да го разбера, когато се поставех на негово място. Общността беше единственото семейство, което познавахме. В какво друго можеше да се вкопчи Еднорог ? Толкова бях свикнала да се страхувам от него, че забравях, че и той е млада жертва на Пророка, само че се справя с положението по съвсем различен начин от мен.

Потърках рамене, за да изгладя настръхналата си гола кожа.

- Но все пак не можеш да отречеш, че Пророка харесва Айвс. Животът ми тук може да стане малко по-добър, ако той цени сродната ми душа.

Еднорог заби показалеца си в гърдите ми, за да наблегне на всяка дума.

- Ти няма да заемеш мястото ми, Феникс. Дал съм твърде много от живота си на нашия баща, за да позволя това да се случи сега. Прекарал съм години, за да спечеля мястото си, и не бих позволил на някаква мършава повлекана да ми го вземе.

Блъснах ръката му.

- Изборът не е мой. Щом Пророка иска Айвс на своя страна, тогава това е негова работа.

- Пророка му няма достатъчно доверие, за да го направи. Пък и знае колко си мекушава и ненадеждна, когато се стигне до взимане на трудни решения. Той все още се нуждае от мен и Дракон за истинската работа.

- Тогава няма защо да се страхуваш от нас.

Еднорог преодоля разстоянието между нас. Хвана ме за раменете и впи пръсти в плътта ми, оставяйки малки полумесеци от ноктите си.

- Погрижи се да не се страхувам. Ако твоята сродна душа се изпречи на пътя ми, ще го изпратя преждевременно в гроба. Разбира се, той ще бъде на стотина години, но това ще ми отнеме само няколко минути. Няма да му хареса, но аз ще се насладя на всяка една от тях. Ще се смея, докато ти целуваш за сбогом сбръчканото, беззъбо старче.

- Мразя те - прошепнах и погледнах бомбетата на черните му ботуши, които бяха стъпили точно до върховете на малките ми обувки. Не можех да му позволя да види ужаса в очите ми при мисълта, че той може да приложи дарбата си върху Айвс.

В коридора се чуха стъпки. Еднорог притисна главата ми до рамото си и болезнено сграбчи косата ми - фарс на братска прегръдка.

- Радвам се, че мислиш така, Фей. Сега знаем кой за какво се бори, нали?

Не отговорих.

- Нали? - Ръката му изви косата ми и я дръпна.

- Да - отвърнах задавено.

- Фей, добре ли си? - Айвс влезе, хващайки края на разговора ни.

Еднорог ме отблъсна и ме погледна предупредително.

- Да, добре е. Тъкмо си прекарвахме чудесно като брат и сестра. Нали, сестро?

Кимнах и потърках главата си.

- Е, ще ви оставя да се приготвите. Тръгваме след петнайсет минути. Това дойдох да ти кажа, Фей. - Той се ухили самодоволно и мина покрай Айвс.

- Какво беше това? - Айвс се втренчи гневно в гърба на Еднорог .

- Обичайното. Заплахи, наказание, сплашване. - Разтрих раменете си, опитвайки се да овладея чувствата си. Не можех да позволя на Еднорог да ме превърне в трепереща развалина. Той го беше правил твърде често. Трябваше да намеря сили да се изправя пред него. - Той е много силен.

- Да. Не смятам да прекараме Деня на благодарността с твоето семейство, миличка. - Айвс съблече тениската си и взе ризата, която му бях намерила.

- Ако те са моето семейство.

Продължавам да се надявам, че мама е имала друго гадже. - Подадох му панталоните. - Не съм сигурна дали ще ти станат.

- Обърни се, освен ако не искаш да видиш боксерките ми - закачливо каза Айвс.

Усмихнах се мрачно и се залових да ровя в кашон с вратовръзки, за да му намеря бяла папионка.

- Казах ли ти колко си красива? Харесвам те в този цвят.

- Благодаря.

- Огърлицата ти стои много добре. - Той се опитваше да ме развесели и успяваше, като слънчева светлина след попарващия мраз на Еднорог .

Обърнах се към него и му подадох папионката.

- Жалко, че всичките бижута са крадени.

- Да. Но може би ще ти поръчам да ти направят същото колие, когато отидем в Съединените щати.

- Скай спомена, че ти си неприлично богат.

Айвс повдигна рамене.

- Чувства се неудобно, но е вярно. Поне няма да се тревожим как ще платим таксата ти за колеж. Ще ти отпусна заем.