Джос Стърлинг - Феникс

- И несъмнено си много умен. - Пророка нетърпеливо ни направи знак да вървим с него. - Тъй като разполагам с много мускулна сила, аз се нуждая от повече мозъци в бизнеса си. Ти ще бъдеш желано попълнение и мисля, че ще откриеш, че има много повече възможности за таланта ти, когато не си ограничен от глупавите табута на Мрежата на савантите.

Като например морал и почтеност.

Еднорог и Дракон ме погледнаха гневно, но едва ли аз бях виновна, че за Пророка те не бяха нищо повече от полезна мускулна сила.

От залата се разнасяха жаловитите звуци на саксофон. Пророка влезе, докато ние го следвахме като наметало, диплещо се в краката му. Заведението беше пълно, но савантите бяха запазили най- хубавото място, точно пред сцената.

Всичките бяха там - представители на всеки престъпен синдикат в света, както бяха в хотела. На всяка маса имаше малка свещ в червен свещник и на слабото осветление пламъчетата им приличаха на демонски очи, дебнещи до ръба на масите, за да надничат злобно към нас. Внезапно изпитах желание да се обърна и да побягна - да спасявам живота си. Айвс ме стисна още по-силно, долавяйки колебанието ми.

- Всичко ще бъде наред - прошепна той.

Влизането ни съвпадна с последните ноти на „Изплачи река за мен” и публиката избухна в аплодисменти. Пророка се усмихна. Съвпадението му хареса, защото все едно го поздравяваха. „Джим” Ню Йорк стана и ни махна с ръка. Видях и другите водещи членове на групата -Москва, Пекин, Сидни и останалите, които седяха близо до него. Това нямаше да бъде закрито обсъждане. Бяхме дошли за шоу, доказателство, че Пророка е опитомил един Бенедикт.

Джим се ръкува с Пророка и сетне потупа Айвс по рамото.

- Радвам се да се запознаем. Аз съм Ню Йорк. Чел съм много за вас, разбира се, но не мислех, че ще дочакам този ден. - Той ме съзря в сянката на Аймс. - Но ако имах малка дама като тази, която да защитавам, и аз щях да премисля плановете за живота си. - Джим ме хвана под ръка и ме заведе в кръга светлина около масата, като се държеше така, сякаш бяхме стари приятели. -Изглеждате прекрасно, госпожице Лондон. Седнете.

Около масата имаше само четири стола и Еднорог и Дракон разтревожено изтърчаха да си намерят места колкото е възможно по-близо до нас. Дойде сервитьор с бутилка шампанско и напълни по една чаша за всеки. Престорих се, че вдигам наздравица заедно с другите, но оставих шампанското си недокоснато. Айвс държеше ръката ми под масата и ми осигуряваше така необходимата утеха, докато с лекота бъбреше с Джим за бейзболния сезон. Не бях нужна за нищо друго освен за украса и затова огледах помещението, в което се намирахме, търсейки маршрути към изхода в случай че се наложи да си тръгна бързо. Едва когато съзрях най- близкия авариен изход със светъл зелен знак на бягащ човек, аз насочих вниманието си към музикантите. Пръстите ми стиснаха конвулсивно ръката на Айвс. На саксофона свиреше дребно русокосо момиче. Тежкият грим, очилата с черни рамки и вампирското червено червило не можеха да скрият самоличността и от човек, който през последните няколко дни е споделял стаята и. Скай. С надежда, примесена с ужас, аз потърсих Зед, защото предположих, че той няма да остави сама сродната си душа в подобна ситуация. Най-после го разпознах в брадатия барабанист с риза на цветя и, да, с чорапи и сандали. Прехапах език, потискайки абсурдното си желание да се изсмея на тази модна саможертва в името на каузата ни.

Но какво означаваше всичко това? Щом те бяха тук, тогава и останалите Бенедикт бяха тук. И или знаеха, че Айвс ги е предал, или той лъжеше и се преструваше и играеше срещу Пророка от самото начало. Затворих очи. Главата ми се замая. Ако се окажеше, че случаят е такъв, тогава гцях да бъда принудена да нараня някого, когото Айвс обича. Не можех... не исках... освен ако... Осъзнах, че заповедта на Пророка не ми е забранила да я насочвам към себе си. Айвс ме обичаше - каза го само преди няколко часа. Щях да направя нещо на себе си, преди да докосна някого от семейството му.

- Добре ли си, скъпа моя? - Пророка се престори на загрижен, когато видя изтерзаното ми изражение, но аз разбрах, че аз съм го накарала да бъде нащрек с реакцията си. Опитах се да не се издавам с нищо. Не знаех със сигурност какво е довело тук семейство Бенедикт. Айвс се беше заклел, че няма да задейства никой от спусъците, които Пророка беше инсталирал в съзнанието ми. Може би те имаха други източници на информация, за които аз не знаех. Не беше необходимо да се престаравам само по силата на подозренията.