Джос Стърлинг - Феникс

Айвс запази хладнокръвие.

- Не е игра - извиси глас той в настъпилата тишина. - Предупредих ви да не копирате от флашката. Щом бъде преместена от флашката, информацията започва да се самоунигцожава. - Айвс блъсна ръката на Сидни и отстъпи назад от масата, така че аз да съм зад него. - Вижте, нима очаквате да оставя деликатна информация да се прехвърля насам-натам и да си проси да бъде качена в „Уикилийкс”? Мислех, че имате по-добри протоколи за сигурност. - Гласът му беше изпълнен с презрение към техническото им невежество. - Ако бъде копирана от моя оригинал, информацията постепенно се преобразува - по културно чувствителен начин, разбира се. Винаги го казвам на получателя, за да знае какво става. Не се опитвам да крия какво съм направил.

Джим дръпна Айвс да седне.

- И така, след тази забавна демонстрация на техническата ви изобретателност, можете ли да изпратите информацията отново? Без програмата за преобразуване.

- Разбира се. Трябват ми само пет минути със свестен компютър. - Айвс се огледа невинно наоколо, сякаш очакваше такъв компютър да се появи изневиделица в нощния клуб.

Пророка обаче не беше доволен, че протежето му им е причинило всичко това на публично място и без предупреждение. Той не вярваше на обяснението, което Айвс се мъчеше да пробута.

- Феникс, отиди при братята си.

- Какво? Защо? - Беше ми неприятно, че вниманието се насочи към мен, и усещах, че интересът на савантите се премества в моята посока.

Айвс показа първите признаци на недостатъчна увереност.

- Тя остава тук.

- Тя тръгва. - Пророка направи знак на Дракон да ме извади от центъра на събирането. -

Мисля, че ще се съсредоточите по-добре, като знаете, че семейството и се грижи за нея. - Той се усмихна безрадостно на Айвс. - Започвам да се питам, господин Бенедикт, дали сте ни приготвили и други изненади? Не забравяйте, че Феникс ще направи нещо, ако сте ни предали, затова си помислете внимателно, преди да отговорите.

- Нищо не съм направил. Казах ви да не копирате информацията. Вашите действия станаха причина за това.

- Но сигурно сте съзнавали, че можем да използваме информацията само ако я разпространим на заинтересуваните страни.

- Но вие не поискахте да активирам тази функция, нали?

О, Боже, това ли било?

Несигурността ми излетя бързо като балон с хелий. Айвс беше съумял да съчетае лоялността си към семейството си и обещанието си към мен, като бе позволил на други да вземат решението, което причинява преобразуването на информацията. С други думи, те сами си бяха виновни. Олекна ми на душата.

Долавяйки неблагоприятната посока, която взимаше разговорът, Дракон изви ръката ми зад гърба и ми попречи да правя резки движения, но и двамата останахме достатъчно близо, за да чуваме какво се говори. Хвърлих отчаян поглед да видя какво прави екипът на Виктор, но те стояха на разстояние. Запитах се дали са поставили подслушвателни устройства навсякъде в нощния клуб. Вероятно се надяваха, че савантите престъпници ще се разобличат още повече? Господин Ню Йорк вече беше обсъдил доставки на наркотици. Не беше ли достатъчно това? Или може би чакаха Айвс да им даде сигнал? Хайде, Виктор, подканих го мислено, сложи край на всичко това, преди Айвс да пострада?

Джим се вгледа изпитателно в Айвс. Изражението му беше озадачено.

- На кого по-точно сте лоялен, господин Бенедикт?

Пророка направи знак на Еднорог да се приближи.

- Мисля, че това е очевидно - на сродната му душа.

Джим хвана Айвс за гърлото с двете си ръце и го прикова на стола.

- Само че не знам какво още е записал на флашката. Ако е инсталирал вирус, питам се дали има и други, които сме разпространили в компютрите си. Постъпихме глупаво, че не предвидихме това в треската си да получим информацията.

- Съгласен съм. Боя се, че всички се развълнувахме прекалено много. - Разкаяният тон на Пророка беше смразяващ. - Еднорог , напомни на господин Бенедикт какво ще загуби, ако пак ни измами.

Еднорог изхлузи едната си кожена ръкавици и размърда пръсти.

- Колко да отнема?

- Една-две години ще бъдат достатъчно.

Айвс се бореше да се отскубне от хватката на Джим.

- Какво правите? Блъснах Дракон.

- Да не си посмял да го докоснеш! Пророка насочи бледосините си очи към мен.

- Не му пука за него, скъпа моя. Питам се дали ако състариш сродна душа, това ще прекъсне връзката с другата и половина? В края на краищата, легендата твърди, че сте свързани по рождение.

- Не! Моля ви! - изкрещях, борейки се с всички сили срещу хватката на Дракон. Еднорог се завъртя към мен. Събитията бързо излизаха от контрол и се превръщаха в кошмар. Той изглеждаше нетърпелив да се заеме с новата си задача - толкова много ме мразеше. - Моля те, недей!