Джос Стърлинг - Феникс

- Освен когато си с мен.

- Е, да. Работя по въпроса. Дай ми малко време. Познавам те само от един ден.

Въздъхнах.

- На Пророка няма да му хареса, ако се съпротивлявам. Може би ще бъде най-добре да не опитваш нищо днес, защото той ще намери начин да ме накаже, ако му се противопоставя публично. - Докоснах драскотината на ръката си, припомняйки си вчерашната демонстрация на сила.

Движението ми привлече вниманието на Айвс към раната ми.

- Той ли го направи?

Повдигнах рамене.

- Не директно. Не излъгах, когато казах, че нашият водач няма проблем да ни нарани, за да ни накара да се подчиним.

Айвс се пребори с гнева си и го потуши, като си пое дълбоко дъх.

- Добре. Няма да бързаме. Когато дойдат останалите от семейството ми, ще имаме подкрепления, за да ти помогнем да се съпротивляваш. Днес само ще видим какво иска да ми каже Пророка.

- Няма да ти хареса.

Той ме завъртя така, че гърбът ми да е до стената на крайбрежната улица и подпря брадичка на главата ми.

- Сигурно.

- Значи отиваме, изслушваш какво има да ти каже Пророка и си тръгваш. - Говорех, притиснала лице в гърдите му. Не исках да се отмествам, за да си поема дъх.

- Да, само че с една малка поправка - двамата си тръгваме.

- Той няма да позволи.

- Ще видим.

Страхувах се за него, моята симпатична, интелектуална сродна душа. Айвс не знаеше пред какво ще се изправи и аз трябваше да го предупредя да не подценява враговете си. Имах чувството, че водя моя красив леопард право към дулата на пушките на ловците.

- Виж, ако е въпрос на избор дали да си тръгнеш без мен, или да се бориш, моля те, тръгни си. Аз ще се оправя някак.

Аивс изглеждаше обиден, че аз не мисля, че той може да се изправи сам срещу тях.

- Фей, не се опитвай да заставаш между мен и опасността. Няма да го позволя.

- И какво ще направиш? Ще се удряш в гърдите като пещерен човек и ще размахваш тояга срещу всеки, който ме заплашва? Аз не съм безпомощна малка женичка, която трябва да защитаваш.

Чертите на лицето му се втвърдиха.

- Точно това си - моята малка женичка - и аз няма да ти позволя да се жертваш заради мен.

- Същото важи и за теб, партньоре, само че трябва да заменя „Малка женичка” с „голям мъжага”. - Бяхме смешни и дълбоко в душата си подозирах, че и двамата го знаем. Дадох си минута, за да се успокоя. - Добре, добре, разбирам откъде идваш, защото това е същото място и за мен. Нека само да се споразумеем да не рискуваме един за друг, а да си споделим товара.

- Аз имам по-широки рамене от теб.

- И по-дебела глава. Престани да се перчиш, че си голям мъжага и разсъждавай трезво. Можем да отидем там само ако сме единни и се разберем как да действаме.

Айвс укорително почука по носа ми.

- Баща ми е индианец, знаеш ли? Мога да накарам ченгетата да те арестуват, че поддържаш расови стереотипи с твоето „голям мъжага”.

Опа.

- Не исках да обидя никого от вас.

- Не съм се обидил. Но трябва да ме оставиш аз да водя шоуто. Ако и двамата се опитаме да командваме, накрая ще се препъваме един в друГв кръстосания огън.

Това не ми харесваше, но виждах някаква логика в предложението му. Често ме сковаваше страх, когато трябваше да се разправям с Пророка. Може би в този случай той щеше да бъде много по-обективен.

- Добре, ще те оставя да водиш, но само ако обещаеш, че няма да направиш някоя глупост и да се изложиш на опасност. Отиваме, чуваме каква е сделката и после се опитваме да си тръгнем заедно.

Айвс ме прегърна.

- Да, това е планът. Няма да притискам Пророка за последното, за да не пострадаме, но искам да знаеш, че основната ми цел ще бъде да те взема със себе си. Не се бъркай и ме остави аз да преговарям. Знам какви отстъпки съм готов да направя, за да те измъкна.

Затворих очи за миг.

- Имам лошо предчувствие.

Той целуна клепачите ми един по един.

- Довери ми се, Фей. Всичко ще бъде наред.

- Братята ти не са някъде наблизо, нали? Като подкрепления?

Айвс поклати глава.

- Обещах, че ще дойда сам. Дори не им казах къде отивам.

Жалко. Донякъде ми се искаше

Айвс да не беше токова почтен.

- Добре, да го направим. Аз трябваше да се погрижа да дойдеш сам, затова може би е по-добре, че те не знаят какво сме намислили.

- Единствените, които може би знаят, са мама и Зед, но в момента те пътуват за Лондон. -Той се усмихна накриво. - Ако видят бъдещето, ще имам големи неприятности, когато самолетът им кацне.

Притиснах се до него.

- Не се тревожи. Аз ще те пазя от тях.

- Виж, това ти го позволявам.