Джос Стърлинг - Феникс

- Нямам нищо против. - Той разряза на две кифлата и я намаза с конфитюра от ягоди от малкото бурканче, което донесе сервитьорката. - Яж.

Послушно отхапах залък от половината кифла, която ми подаде Айвс.

- Знаеш ли, ще ми достави голямо удоволствие да те храня. Хавиер мисли, че не се храниш редовно. -

Той отхапа от същото място, където бях отхапала аз, без да откъсва очи от мен. Видя ми се много мило, че флиртува с мен. Никой не го беше правил досега.

Смених темата, защото не ми хареса напомнянето откъде идвам.

- Не съм ги гледала.

- Изгуби ме.

- „Междузвездни войни”. Не са ги давали в кината, в които съм имала възможност да се вмъкна без билет.

Айвс завъртя очи с престорен ужас.

- О, това е нещо, което бързо ще оправим - пуканки и киновечер. - Той изведнъж се смути. -Не че съм почитател на „Междузвездни войни”.

Изкикотих се.

- Не ти вярвам. Бас ловя, че ходиш издокаран като някой герой от филма на онези специални събирания.

- По-добре да скрия светлинния си меч, преди да дойдеш в дома ми, иначе доверието в мен ще бъде разрушено.

- Късно е. Разобличен си. Какъв беше последният ти въпрос?

- Музика.

- А, да. Не знам. Нямам на какво да слушам музика.

Айвс остави чашата с чая си.

- Не си ли... се сдобила с МПЗ плейър или айпод?

- Не задържам нещата, които крада, освен по някоя дреха от време на време. Не ни е разрешено.

Той докосна ръката ми - жест, с който да покаже, че разбира, но едва ли беше така. Щеше ли господин Почтен да разбере, че ми харесва, че съм добър крадец?

- Но чувам разни неща в магазините. Не съм съвсем невежа по отношение на музиката -добавих аз с престорена ведрост. - А ти?

Айвс разбърка чая си.

- Моят ненаучен подход за „Междузвездни войни” е, че новите филми са най-хубавите, защото харесвам специалните ефекти.

Актьорското майсторство не ме интересува. Така и не можах да възприема прическата на принцеса Лея и подобните на мечета същества в първите три филма, макар да признавам, че Харисън Форд е як. - Айвс изброяваше отговорите, като размахваше чаената лъжичка. - Ям месо, но с удоволствие бих се опитал да стана вегетарианец заради теб, пък и това ще бъде по-добре за околната среда. Чета предимно научна литература. Любимият ми роман е „Името ми е Ашер Лев” от Хаим Поток.

- Брей, много си учен. - Зарадвах се, че не съм признала за слабостта си към популярната романтична литература.

Той се засмя.

- Страхотна история. Много дълбока. Но харесвам и хубавите криминални романи и научната фантастика. А от музиката харесвам главно класическата, но и много други стилове.

- Кои?

- Например, песни като „Милиардер” - страхотен текст, много смешен. - Айвс изпя първите няколко реда с дрезгав глас.

Усмихнах се.

- Ти, милиардер?

- Не го разбирай буквално. Но, хей, не мислиш ли, че от мен може да стане много добър певец?

- Съжалявам, че трябва да ти кажа. Имаш външността, но нямаш глас. - Потупах го утешително по ръката.

- Разби на пух и прах мечтата ми да стана звезда. Ще се задоволя да бъда скромен учен, еколог.

Изкикотих се.

- Светът на онази гео не знам си каква наука ще бъде много по-богата, като има теб.

- И всички други ще въздъхнат облекчено.

- Ти го каза.

Засмяхме се заедно. Не можех да повярвам, че прекарваме един час обикновен живот и че Айвс е успял да го направи прекрасен. Забравих за опасностите, надвиснали над нас, наслаждавайки се на компанията му, без мисли за вчера или утре, които да развалят момента.

- Ами семейството ти? - попитах и отпих от чая си.

- Скоро ще се запознаеш с тях, обещавам. - Той направи гримаса, когато отпи от чая си. -Трябва да призная, че е силничък дори за мен.

- Трябваше да си поръчаш кафе.

- Но щом съм в Лондон...

- В днешно време лондончани пият и кафе. Всички ни недей вини, „Роузи Лий” си пийни.

Айвс се засмя гръмогласно.

- Какви ги говориш? - Говоря като кореняк лондончанин, от източната част на града, в жаргон в рими.

Той обви в шепа врата ми и прокара палец по носа ми.

- С нетърпение очаквам да ме научиш на всичко за тях. В Колорадо нямаме „Роузи Лий”.

Изчервих се, защото се уплаших, че съм се показала като глупачка.

- Не, не си. Остроумна си.

Намръщих се.

- Престани да четеш мислите в главата ми.

- Не е необходимо. Беше изписано на лицето ти. - Айвс изяде последния залък от едната кифла и се залови да маже с масло втора. - Семейството ми. Имам шестима братя, както ти казах. Ти познаваш номер две и номер пет.

- Харесва ли ви да ви наричат с числа?