Джос Стърлинг - Феникс

Разтърсих глава, за да прогоня абсурдните си фантазии, и се зачудих дали някой друГвижда разни неща като мен. Дали Айвс щеше да разбере начина, по който работеше съзнанието ми?

- Фей?

Едва не изскочих от кожата си от лекото докосване по рамото ми. Завъртях се и, разбира се, видях Айвс. Той беше дошъл тук преди мен и ме чакаше в засада в началото на моста. Въпреки всичките ми кроежи, аз бях забравила, че Айвс също ще прави планове през краткото време, което му бях отпуснала.

- Айвс, ти дойде. - Притиснах длан до сърцето си, което блъскаше в гърдите ми.

- Ти не ми остави голям избор. - Той погледна зад мен. Слънчевата светлина целуна кожата му и превърна в златист загара му. Айвс ме караше да се чувствам като простосмъртна, посетена от полубоГв древногръцка легенда. И доколкото си спомнях, никоя не завършваше добре за човека. - Сама ли си?

Кимнах. Наистина бях сама - донякъде.

- А ти?

Лицето му не можа да прикрие мимолетното намръщване на раздразнение, че се съмнявам в него.

- Ти ме помоли да дойда сам и аз го направих. Трябва да се научиш да ми имаш доверие.

Тръгнах, повеждайки го към средата на моста, далеч от опасностите, които дебнеха край оживеното начало. Всеки можеше да се крие там.

- А ти трябва да бъдеш по- подозрителен. Не всеки може да си позволи да бъде доверчив. Айвс остави думите ми без коментар и ме настигна.

- Е, на какво дължа удоволствието да ме повикаш тази сутрин?

Простих му иронията, защото до този момент срещите ни не бяха обещаващи.

- Днес не искам да открадна нищо от теб, ако питаш за това. - Пъхнах ръце в джобовете си.

- Мога ли да се надявам, че се срещаме, защото най-после си осъзнала, че сродните души трябва да бъдат заедно?

Стигнахме до средата на моста. Наведох се над перилата и се втренчих в мътните зеленикави води на Темза. На плинта на подпората на моста се беше закачила оранжева найлонова торбичка, която се развяваше вълнообразно като отровно водорасло. Айвс застана до мен, но не гледаше реката, а лицето ми.

- Фей?

Не исках да отговарям на въпроса му. Единственото ми желание беше да постоя няколко откраднати минути с моята сродна душа и да се наслаждавам на слънчевата светлина и на спокойствието и щастието, които изпитвах, когато бях с него, въпреки всичко, изпречило се между нас.

- Знаеш ли, Айвс, ти наистина си прекрасен човек.

- Защо винаги говориш така, сякаш се сбогуваме?

Защото беше така.

- И имаш чудесно семейство, доколкото видях. Всичко с теб ще бъде наред.

Той скръсти ръце на гърдите си.

- Какво се опитваш да ми кажеш?

- Мисля, че ако бъдеш с мен, това ще бъде лошо за теб.

Айвс повдигна рамене.

- Сродните души не могат да бъдат лоши един за друг. Те са един за друг. Не сме цялостни, когато сме разделени.

- Въпросът е там, че аз съм израснала сред... - започнах да чопля боята, - сред лоши хора и не мога да се измъкна от тях.

- Аз ще те измъкна. - Стиснатите му устни показаха, че той няма да се задоволи с по-малко.

- Нашият водач ни контролира. - Почувствах, че по гърба ми запълзяха нервни тръпки, но засега не бях нарушила никое от правилата, определени от Пророка. Беше ми забранено да кажа само какво съм чула снощи. - Опитах се да ти кажа какво означава това и за нещата, които се случват там, откъдето идвам. Моят приятел... пострада вместо мен, защото ме видяха с теб.

Сковаността изчезна от позата му. Той се приближи до мен и сложи ръка на раменете ми.

- Съжалявам, Фей. Той добре ли е?

- Не знам. - Гласът ми прозвуча тънко дори в собствените ми уши. - И после, вчера се запознах с едни нови... „съюзници” на нашия водач. Не мога да ти кажа какво говориха, но не беше добро за теб. - Болка като от бормашина в черепа ми ме предупреди да млъкна. Поех си дълбоко дъх. - Това е всичко, което мога да ти кажа.

- Фей? - Тонът му беше нежен.

Вдигнах глава и го погледнах.

Искаше ми се да потъна в топлите му кафяви очи.

Айвс погали с пръст лицето ми.

- Не е необходимо да се грижиш за всички нас. Тревожиш се за приятеля си, за мен. Кога ще позволиш на някого да се грижи за теб?

Преглътнах. Бях на път да се разплача. Никой не ме беше поставял на първо място. Не го очаквах.

- И мисля, че не разбираш как стоят нещата между сродните души. - Пръстите му прокарваха огнени дири по свръхчувствителната ми кожа, проследявайки линията на челюстта ми и мястото зад ухото. - Знаеш теорията, но не си я виждала на практика. Родителите ми са сродни души и от няколко месеца наблюдавам брат си Зед и неговата сродна душа Скай заедно. Прости ми, но аз знам повече от теб по въпроса.