Джос Стърлинг - Феникс

Той трябваше да помисли за това, преди да заповяда на Дракон да ме пореже пред тях.

- Защо си с него, Касия? - изтърсих, без да се замисля. Тя беше добра жена. Какво правеше с тази сган?

Касия ми се усмихна в огледалото. Очите и горяха, сякаш имаше треска.

- Пророка е прекрасен човек. Ще го разбереш с течение на времето.

Разбирах, че той е втълпил тази мисъл в съзнанието и. Тя беше достойна за съжаление, защото не съзнаваше, че е пленница, каквато бях и аз, макар и поради други причини. От двата аз бих избрала моя вид робство. Подсуших ръката си и се запитах дали майка ми също бе изпитвала това фалшиво доверие в Пророка. Не я помнех достатъчно добре, за да знам какво всъщност е мислела, но нямах спомени да е казвала лоша дума за него. Преди да умре, тя ми беше внушила, че трябва да остана в Общността. Говореше така, сякаш това е единственият дом, отворен за мен. И аз и вярвах, защото смятах, че мама знае най-добре. Поредната фалшива вяра, този път втълпена ми неволно от човек, който бях сигурна, че ме обича. Хвърлих изцапаната хавлия в кошчето и си помислих, че тя беше единствената, която ме обичаше. Дори Айвс никога нямаше да ме обича истински, защото му бях натрапена по силата на съдбата или генетиката. Признавам, че си падах по него, по добротата, интелигентността и красотата му (колко съм повърхностна), но какво би намерил той в мен, което да обикне?

Касия размаха ръка пред лицето ми и ме изтръгна от унеса.

- Ехо. Слез на земята, Фей.

- Идвам. - Погледнах за последен път елегантното момиче в огледалото, белязано с драскотина на ръката. Все едно не бях аз. Но от друга страна, знаех ли каква съм всъщност?

В колата по пътя за дома аз се държах настрана от анализа на срещата, в който се впуснаха Пророка и двамата му синове. Те бяха доволни от сделката и поздравяваха нашия водач, че е изненадал другите в неблагоприятна за него ситуация, включвайки мен като изненадващ звезден играч в отбора му. Изключих ги и се замислих за разхищението на храната в чинията ми. Не ядох нищо друго освен салата, зеленчуци от гарнитурата и малки кръгли хлебчета. Сервитьорът поддържаше запасите ми от тях, затова не бях гладна. Мъжете явно бяха решили да пропуснат десерта и да преминат направо към бренди и кафе. Ако не знаех, че са престъпници, бих ги осъдила заради пренебрежението им към най-хубавата част от всяко ядене. Успях да свия два ръчно направени шоколадови бонбона с латето си, но какъв беше смисълът да вечеряш за пръв път през живота си в петзвезден ресторант и да хапнеш твърде малко, за да оцениш преживяването.

Знаех, че мисля нарочно за такива незначителни неща, за да избегна най-важния въпрос на вечерта. Пророка беше обещал да ме използва като стръв за Айвс и аз не бързах да разбера в каква форма ще се изрази това.

Върнахме се в нашия „не-мил роден дом” и аз последвах Пророка до петия етаж, надявайки се, че това ще бъде краят на вечерта, но не извадих късмет.

- Феникс, ела да поговорим - задъхано каза той от горната площадка на стълбището и избърса изпотеното си чело с червена копринена носна кърпа.

Придворните му го чакаха в дневната. Всички жени загукаха възхитено за елегантния му вид.

- Дами, дайте ни минутка - обяви Пророка и им направи знак да излязат.

Докато ги гледах как се изнизват, без да възразят, аз осъзнах, че той е създал група жени роботи, които да обслужват всяка негова потребност. Как ги наричаха? Да, Степфордски съпруги. Това беше гадно. Пророка се пльосна на любимото си място на дивана.

- Сигурен съм, че разбираш какво искам от теб.

Повдигнах рамене и увих ръце около кръста си.

- Аз... така мисля.

- Ще уредиш среща с твоята сродна душа. Кажи му да дойде, без да предупреждава братята си. Той трябва да бъде сам или ще стане лошо за теб, ясно ли е?

Заплахи, заплахи и още заплахи.

- Да, разбирам. Къде да се срещнем?

Пророка потърка лице. Надявах се, че това е началото на мъчителен зъбобол.

- На Моста на хилядолетието. Така ще видим дали наистина е дошъл сам.

Висящият пешеходен мост над Темза между художествената галерия „Тейт Модърн” и катедралата „Сент Пол” беше добър избор за тайна среща.

- И после какво?

- Заведи го в „Тейт”. Ще се срещнем в „Турбинната зала”.

- Вие... ще бъдете там? - не можах да прикрия потреперването си.

- Разбира се. Имам работа с твоя младеж. Няма да го водиш тук. - Той се премести и се оригна. - Това ме подсеща, че той ще те притиска да му кажеш за какво става дума. Не трябва да казваш какво си чула тази вечер. За него срещата ще бъде само със сродната му душа. Той ще повярва, щом легендата за сродните души е истина.