Джос Стърлинг - Феникс

- Господин Лондон, ще ни бъде много интересно да чуем какво мислите, че е по-добро от информацията. - Господин Пекин, висок китаец с тясно лице и твърди като речни камъчета очи, подкани Пророка да продължи.

- Съдбата ни е поднесла подарък, начин да разгромим Мрежата на савантите отвътре. -Пророка набоде една мида с вилицата си, намаза с масло белия ръб и я потопи в соса.

- Продължавайте. - Господин Ню Йорк замислено разклати чашата си с вино с цвят на слама.

- Идентифицирах сродната душа на шестия син на семейство Бенедикт.

- Сродна душа? Рядко удоволствие. Това наистина ще бъде полезно. Къде е тя? - Очите на американеца се стрелнаха към мен.

Пророка не отговори, само ме погледна, потвърждавайки предположението му.

- Тя? Дъщеря ви? - Господин Ню Йорк започна да се кикоти. - Е, това е върхът!

- Иронията е превъзходна. - Господин Сидни вдигна чашата си за наздравица към мен.

- Както казах, ще предложа нещо по-добро и ето я нея. - Пророка се наслади на момента на победата си, получавайки поздравленията на новите си съюзници. Това беше билетът му да се включи в компанията им.

Господин Москва се прокашля, за да изчисти гърлото си, слагайки край на тура за овации на Пророка.

- Въпросът е как ще я използваме? - Той се втренчи изпитателно в мен. Светлозелените очи на четвъртитото му, бледо лице блестяха подозрително. - Тя лоялна ли е?

- Всичките ми хора са лоялни - заяви Пророка. - Трябва да бъдат или ще умрат.

Изявлението му беше посрещнато с всеобщо одобрение.

- Какво смятате да правите с нея? - попита господин Ню Йорк за пръв път отнасяйки се с Пророка като с равен.

- Ще поискам тайна среща с момчето и ще видя колко информация ще ми предаде срещу нейната безопасност.

Господин Ню Йорк се усмихна недоверчиво и потупа ръката ми.

- Но той няма да повярва, че вие ще нараните собствената си плът и кръв.

- Мислите ли? - Изражението на Пророка беше ледено. - Съмнявате ли се, че съм способен на това - и повече, за да се погрижа бизнесът ни да функционира без тяхната намеса? Дракон.

Ножът за бифтека ми подскочи във въздуха и после се стрелна към голата ми ръка, оставяйки плитка порезна рана. Придвижи се бавно нагоре към лакътя ми и прокара линия на огнена болка. Знаех, че не трябва да мърдам, загцото може да пререже гърлото ми, но не можах да сдържа сълзите, които бликнаха в очите ми.

Господин Ню Йорк пропъди ножа, който отлетя в ъгъла, и застана неподвижно.

- Достатъчно, доказахте идеята си.

Допрях кърпата за хранене до раната. Белият лен се обагри в кръв. Блъснах назад стола си и станах.

- Извинете ме.

Пророка ми махна с ръка да изляза. Закрих раната си с кърпата и хукнах да търся убежище.

- Добре ли сте, госпожице? - Моят сервитьор ме хвана на вратата.

- Да, да, само малка злополука. - Сърцето ми блъскаше в гърдите и знаех, че очите ми са обезумели. - Къде е...

Той разбра какво имам предвид.

- През онези врати, госпожице. Скрих се в луксозната тоалетна.

Дебели хавлии за ръце в плетена ракитова кошница, поставена върху мраморен плот, автоматични кранове, които се включваха, като размахаш ръка пред тях, красиво подредени цветя, колекция от най- качествените тоалетни принадлежности - всичко беше толкова съвършено, че изпитах безразсъдно желание никога да не излизам оттам и да не се връщам в моя мърляв свят. Струваше ми се, че прекарвах много време да се крия на такива места. Приближих се до умивалника, пуснах вода върху раната и я натърках със сапун, за да я почистя. Беше повърхностна, но щипеше. Удоволствието ми в началото на вечерта изтече в канала заедно с оцветената с кръв вода.

Може и да бях издокарана за една нощ, но си оставах само инструмент за Пророка, който сега ме превръщаше в средство за унищожението на Айвс. Не можех да понеса мисълта, че ще бъда използвана, за да го нараня.

Касия влезе, застана до мен, скръсти ръце на гърдите си и се намръщи, като видя капките вода, с които бях опръскала роклята си.

- Изпратиха ме да видя дали си добре.

- Добре съм - излъгах, без да поглеждам очите и в огледалото.

- Не беше необходимо Дракон да го прави. - Кесия хвана китката ми и огледа раната. -Разваля вида ти. Мислиш ли, че отново ще започне да кърви?

Запитах се дали тя се тревожи за мен, или за бялата си рокля.

- Не мисля.

- Може би е най-добре да я оставиш така. Превръзката ще бие на очи.

- И ще разваля вида ми - повторих думите и.

Тя стисна пръстите ми.

- Важно е да доставиш удоволствие на Пророка и да не го разочароваш пред деловите му партньори.