Джос Стърлинг - Феникс

Двама сервитьори донесоха допълнителен стол и прибори. Настаних се и другите ме изчакаха и седнаха след мен - старомодна галантност, която не ме заблуди, че изобщо им пука за присъствието ми сред тях. Те съзнаваха, че ги гледат непознати, и правеха всичко възможно да се държат учтиво.

Господин Ню Йорк направи знак на персонала да започне да взима поръчките ни. Втренчих се в дългия списък с предложения в менюто, без да мога да разбера заврънкулките на почерка.

Тук разпокъсаното ми образование ми изневери. Опитът ми с ресторантите се ограничаваше само със заведенията за бързо хранене.

- Феникс. Хубаво име. - Господин Ню Йорк затвори менюто. Вече беше направил избора си.

- Благодаря, сър.

- Наричай ме Джим. - Той ми намигна. Погледът му се задържа върху диамантите на шията ми. - Ти си любимката на татко, нали?

Обзалагам се, че го въртиш на малкия си пръст.

Потреперих, съзнавайки, че Пророка слуша.

- Не, сър. Господин Лондон държи всички ни под строГконтрол.

- А, това се среща рядко - послушна дъщеря. Може да дойдеш да дадеш уроци на моите момичета, поне да внимават със сметките си в „Блумингдейлс”. - Той се засмя на собствената си шега. Сервитьорът се наведе над рамото му. - Яйца от пъдпъдъци и агнешка плешка.

- Отличен избор, сър - раболепно измънка сервитьорът. - Госпожице?

Думите танцуваха пред очите ми. Имаше толкова много непознати термини.

- Има ли вегетариански ястия? - прошепнах.

Сервитьорът поомекна и посочи къдраво изписано „В”, под което бяха изброени вегетарианските ястия. Понякога съм много тъпа.

- Вегетариански? Какви ги вършите, Лондон? Оставяте дъщеря си без протеини - упрекна го господин Ню Йорк. - Аз инвестирам в първокачествени говежди стада в Аржентина и ми е трудно да не приема като лична обида онези, които не ядат месо.

Пророка се намръщи.

- Дъщеря ми ще яде пастет от гъши дроб и бифтек „Ангъс”.

Сервитьорът стоеше до мен и смело ми даваше време да сменя поръчката.

- Госпожице?

- Аз... Поръчвам си това, което той каза. - Впих нокти в дланите си, оставяйки следи с форма на полумесец.

- И как предпочитате говеждото? - вежливо попита сервитьорът.

- Леко недопечено - отговори вместо мен Пророка. - Щом ще караме дъщеря ми да яде месо, нека бъде приготвено по най-добрия начин, а не сухо като парче от стар кожен ботуш.

Сервитьорите се оттеглиха и в трапезарията не останаха външни хора на срещата ни.

- Е, господин Лондон, взехте ли информацията, която ни обещахте? - попита мъж, който седеше малко по- нататък от нас, господин Сидни, ако си спомнях правилно.

Пророка отпи глътка газирана вода от голяма чаша.

- Не. Беше манипулирана. Електрониката избухна в пламъци, когато агентът ми я открадна.

Около масата премина вълна на разочарование.

- Разбирам. Предполагам, че щях да остана разочарован, ако нашите врагове се бяха компрометирали толкова лесно. - Господин Ню Йорк, господин Москва и господин Пекин се спогледаха. Видях, че те не изпитват голямо уважение към домакина си. - Но кажете ни, Лондон, защо сте дошли тогава? Мислех, че сте разбрали, че тази информация е цената на членството ви в нашата организация.

Пророка се облегна назад и столът изскърца от тежестта му.

- Защото имам по-добро предложение.

Преди някой да каже нещо, сервитьорите се върнаха с ордьоврите. Пред мен сложиха чиния със светлорозово кафяв пастет, от който като крила стърчаха две тънки като дантела бисквити със сирене. Не си направих труда да взема нож и вилица, защото пастетът очевидно беше от животински произход.

- Пастетът от гъши дроб е изумително ястие - разговорливо отбеляза господин Ню Йорк, докато сервитьорите сновяха около нас и пълнеха с вино чашите на мъжете. - Хранят насила гъските, така че черният им дроб да придобие кадифена структура. - Доставяше му удоволствие да гледа как лицето ми леко позеленява, докато отмествам встрани чинията.

Сервитьорът връхлетя неочаквано.

- Госпожицата не харесва ли ордьовъра? Да ви донеса ли супа от аспержи?

- Глупости - измърмори Пророка. - Тя го обожава, нали, Феникс?

Взех си от салатата, преди той да ме принуди да хапна от пастета. Представих си гъските, които са умрели, за да осигурят пастета.

Претърпял поражение,

сервитьорът се оттегли от битката, отвеждайки със себе си останалите от персонала. Сигурно им беше наредено да оставят господата на мира между необходимите задължения да донасят, отнасят и наливат. Грамадният телохранител най-близо до вратата застана пред нея, за да не позволява на никого да влезе.