Джос Стърлинг - Феникс

- Казах му, Тони, но той не ми вярва.

Той потърка осакатената си ръка със здравата.

- Разбирам. Тогава не съм сигурен какво можем да направим.

И после, за част от секундата, атмосферата в стаята се промени и премина в червения спектър. Пророка изпрати на Еднорог мълчалива заповед. Младият мъж сграбчи Тони за врата.

- На колко години си, Тони? - попита Пророка, докато приятелят ми трепереше в лапите на Еднорог .

- Мисля, че на петдесет и осем, сър. - Тони насочи към мен изпълнените си с безнадеждност очи.

- Моля ви, недейте! - прошепнах.

- Би ли дал живота си за мен? - продължи Пророка.

- Разбира се - отвърна Тони.

- Добре. Искам десет години.

Еднорог се усмихна лакомо, затвори очи и упражни дарбата си върху Тони. Видях как над жертвата му пада тъмносива плащаница. Косата на Тони загуби цвета си и побеля, кожата му се набразди от още бръчки и тялото му се прегърби, когато костите му се огънаха от артрит. О, Боже!

- Фей! - стъписано промълви Тони. - Помогни ми!

Изправих се, възнамерявайки да прекъсна връзката със сила, но Дракон ме блъсна на пода, като завъртя пръст.

- Кажи ни това, което искаме да знаем - провлачено каза Пророка.

Съзнанието ми започна да бучи от гняв. Имах чувството, че ме разкъсват на две. Еднорог убиваше Тони. Нямах избор.

- Добре, добре, моля те, спри! - изкрещях пискливо. - Мога да ви кажа само още едно нещо. Но моля те, умолявам те, престани да го нараняваш!

Еднорог вдигна ръка. Тони се свлече на пода, като дишаше тежко.

Преглътнах.

- Причината братята Бенедикт да ме поканят при тях е, че аз съм сродната душа на Айвс. Настъпи пълна тишина. Какво направих?

- Имаш сродна душа? - недоверчиво попита Дракон. И той като мен вероятно се беше съмнявал, че сродните души съществуват.

Кимнах. Цялото ми тяло трепереше, сякаш бях затворена в индустриален фризер, който ме смразяваше до мозъка на костите.

Пророка леко се заклати на дивана и рамката изскърца.

- Интересно. В това има... възможности.

Забравена до този момент, Касия сложи на рамото ми изящните си пръсти с нокти, лакирани в аленочервено. - Вярно е. Усещам, че той се опитва да я намери. Досега не обръщах внимание на това, защото не бях сигурна какво усещам, но той вече е организирал издирване.

Пророка ме погледна.

- Тя отговори ли?

Касия ме погледна състрадателно.

- Не. Блокира го.

Той забарабани с пръсти по дебелите си устни.

- Любопитно. Това, изглежда, подкрепя твърдението и, че е лоялна на нас. Може би я осъдих твърде сурово. - Пророка забеляза, че Тони лежи в краката му. - Изведете го и се погрижете за него. Той се справи добре.

Клепачите на Тони потрепнаха и той отвори очи, докато го вдигаха двама от пазачите на Пророка.

- Съжалявам - промълвих.

Уморените му очи отново се затвориха, без да ми дадат прошка.

- Кажи ни, Феникс, какво е да имаш сродна душа? - Пророка изглеждаше искрено заинтригуван. Той потупа възглавницата на дивана до себе си. - Ела и разкажи всичко на татко.

Искаше ми се да беше продължил да ме изтезава. Отдавна нямах избор и затова се преместих на мястото, което Пророка посочи.

- Какво ли? - Страшно? Ужасно? Прекрасно? - Особено.

- Би ли направила всичко, за да бъде в безопасност сродната ти душа?

Този въпрос беше много по- опасен.

- Аз... предполагам. Не знам. Запознах се с него едва сутринта.

Пророка замислено поглади устни.

- Той харесва ли те?

Засмях се задавено.

- Да ме харесва? Как би могъл? Аз се опитах да го обера и избягах от него. Мисля, че вече му е писнало от мен.

Той с наведе и ме погали по лицето.

- Подценяват се, Феникс. Приличаш на майка си и имаш интересна дарба. Той още не се е отказал от теб.

Бих искала Айвс да се е отказал от мен. Не ми харесваше посоката, в която отиваше разговорът.

- Ти не успя да вземеш информацията, но се питам какво би дал той, за да те задържи? Дали би пожертвал Мрежата на савантите, ако знае, че това е единственият начин да спаси сродната си душа? Интересна дилема. - Пророка облиза устни, пресмятайки какво ще придобие от човешкото нещастие с експеримента си да ме използва като стръв.

Много се съмнявах, че Айвс ще изложи на риск семейството и приятелите си заради мен. След като вече ме познаваше, той сигурно знаеше, че аз не си заслужавам, въпреки връзката на сродни души между нас. Според легендата сродната душа даваше на саванта завършеност и цялост, чувство на удовлетвореност и нова сила на дарбата му, но Айвс едва ли можеше да се надява за това, когато аз бях такова бедствие. Присъствието на Пророка в живота ми беше като да съм израснала в сянката на дефектния ядрен реактор в Чернобил. Години наред щях да живея с пораженията от радиацията.