Джос Стърлинг - Феникс

Всички мълчаха, докато се приближавахме към трона на Пророка. Коленете ми трепереха -нещо, което бях сигурна, че са забелязали, защото едва се държах на краката си.

Изтегнат на дивана, Пророка се обърна към мен. Черните му очички бяха злобни като копчета на лицето на кукла за вуду магия и също толкова човешки.

Той все още не питаше нищо.

Не издържах на напрежението и тихо изхленчих от нещастие, но бързо сподавих стоновете си.

Пророка вдигна пръст. Бях повдигната и оставена да падна по гръб на пода, а въображаемият удар в стомаха, нанесен ми от Дракон, изкара въздуха от белите ми дробове.

- Ти ни предаде.

Свих се и сложих ръце на главата си, за да се предпазя.

- Не, не, не съм.

Следващата атака на Дракон ме запрати на пода, въртейки се като топка за скуош. В тялото ми пламна болка.

- Казала си на братята Бенедикт за нас и сега Мрежата на савантите знае за клетката ни.

- Нищо не съм им казала. Избягах веднага щом можах, но бях уморена и безсилна и трябваше да си почина, преди да се опитам да се измъкна.

Оправданията ми изчезнаха като дъждовни капки, които падат върху напукана, суха земя. В Общността никога не ме изслушваха, дори не ме чуваха. Бях само инструмент, който използваха. Пророка се обърна към Еднорог .

- Тя имаше ли нещо в себе си?

Еднорог разпери ръце.

- Нищо. Опитваше се да им се изплъзне в центъра Барбикан, когато я намерихме. Ако е успяла да открадне нещо, сигурно го е изхвърлила.

Пророка отмести поглед към мен.

- Открадна ли?

- Не. Опитах се, но те имат предпазен механизъм, нещо като самоунищожение. Имаше айфон и айпад, но бяха унищожени.

- Жалко. - Пророка гледаше намръщено и потропваше с пръсти по корема си. - За теб.

Свих се още повече.

- Какво ще правим сега, сър? - попита Дракон, вероятно за да го разсея от мислите веднага да ми наложи наказание. В дълбините на сърцето му може би все още проблясваше някакво братско съчувствие като светлината на умираща звезда. - И какво става? Еднорог и аз се чудехме защо искате тя да обере точно тези хора.

Пророка завъртя златния пръстен на дебелия си пръст.

- Предполагам, че няма да навреди, да знаете. Наскоро вниманието ми беше привлечено от Мрежата на савантите. Те са ядосали някои други саванти, мои делови партньори.

- Каква е тази Мрежа? - Еднорог ми се намръщи, когато се помъчих да изпълзя от полезрението на Пророка. Легнах неподвижно.

Пророка обсъди на ум дали е готов да сподели информацията. Обикновено я пазеше за себе си, защото съзнаваше, че му дава допълнителна власт над нас. Този път той реши да направи изключение.

- Това е международна организация, не много сплотена, група глупаци, които злоупотребяват с дарбите си за „добри” каузи, както ги определят.

Еднорог се ухили подигравателно, а Дракон се изсмя, но за мен новината беше добре дошла. Имаше добри саванти? И не беше необходимо дарбите да се използват непочтено, както правехме ние с нашите? Беше окуражаващо да знам това, макар че едва ли би ми помогнало.

- Те се опитват да разбият дейността на онези от нас, които искат да бъдат свободни, за да упражняват способностите си както намерят за добре. Ако разкажат на властите твърде много за нашите методи, ловните ни полета значително ще намалеят и някои от нас дори ще останат без работа. - Пророка махна с ръка към мен. - Феникс беше изпратена да вземе вещите на онзи, който отговаря за комуникациите, но ме разочарова. Разчитах на дарбата и да вземе информацията, която е необходима на колегите ни, за да елиминират заплахата за бизнеса си.

- Каква информация? - попита Еднорог .

- Имената, адресите и всякакви ценни разузнавателни данни за хората от Мрежата на савантите се съхраняваха в таблета на онзи савант и сега Феникс ни казва, че всичко е овъглено. Информацията беше нашата разменна монета и сега я нямаме.

Мрежа на саванти? Досещах се за какво говори Пророка - група в интернет на хора с дарби като нашите, но защо искаше да знае за тях? Разбирах, че вижда Мрежата като заплаха, но Пророка обикновено се интересуваше от приходите от дребни кражби и бързо спечелени пари. Борбата с Мрежата на савантите беше съвсем друга категория. Той би ни преместил, ако мислеше, че властите са ни надушили. Беше ли разширил хоризонтите си и сега продаваше информация в някаква форма на савантски шпионаж? Или вече беше замесен, а аз не знаех? Фактът, че говореха така свободно пред мен, не ми убягна. Това не беше добър знак. Не показваше, че ми имат доверие, а по-скоро, че знаят, че няма да мога да споделя с никого онова, което научавам.