Джос Стърлинг - Феникс

„Виж, престани да ни мотаеш насам-натам и нека се срещнем. Стоя до магазина на приземния етаж.”

Да, да, а братята му дебнеха на другите изходи. Не бях вчерашна.

„Да те моля ли искаш?” Айвс се ядосваше. Не можех да го обвиня. Бях го засегнала там, където беше уязвим - увереността му във взаимоотношенията с момичетата - и съжалявах за това. Той беше съвършен и не трябваше да се срамува. Но Айвс не можеше да бъде мой. „Не можеш ли да ми дадеш само един малък шанс?”

Съжалявам, няма да стане. Не и в моя свят. Единственият му шанс беше да стои далеч от мен, за да не го заразя с живота си.

Погледнах се за последен път в огледалото. Можех да го направя. Излязох от дамската тоалетна, отправих се към изхода на приземния етаж и изпратих едно последно пожелание.

„Бъди щастлив, Айвс.”

Голяма грешка. Изведнъж се заковах на място. Айвс стоеше със скръстени на гърдите ръце, а братята му бяха от другата страна, точно срещу тоалетните. Той ме беше подвел да мисля, че е на горното ниво.

„Хубава си. Харесвам новия ти вид.” Тонът му обаче загатваше, че изобщо не му харесва. Звучеше така, сякаш трябваше да бъде завързан и да му дадат успокоителни.

„Как ме откри?”

„Спомняш ли си за уникалната енергийна сигнатура?”

Обмислих набързо възможностите си за избор. Ако се върнех и ги изчаках да си тръгнат, те щяха да нахлуят при мен. Ако отидех с тях, Пророка щеше да нарани Тони довечера и после да ме погне. Ако използвах дарбата си върху братята

Бенедикт, те знаеха как да се съпротивляват, пък и наоколо имаше твърде много хора. Четвъртата възможност за избор беше да вдигна шум. Те не можеха да задърпат едно момиче на публично място, ако крещя и ритам. Въпреки че не обичах да привличам внимание към себе си, моментът ми се струваше подходящ да започна да се уча да го правя.

„Дори не си го помисляй или Виктор ще ти въздейства с дарбата си” - предупреди ме Айвс, който сигурно беше отгатнал намеренията ми, съдейки по тайните ми погледи из фоайето.

И после се появи пета възможност, каквато никой от нас не очакваше. Иззад братята Бенедикт излязоха Еднорог и Дракон и бързо ги подминаха, преди да ги забележат.

- Фей, радвам се да те видя! - с престорена дружелюбност каза Еднорог . - Помислих си, че ще закъснеем за концерта. Хайде, идвай. - Той ме хвана за едната ръка, а Дракон - за другата.

Сега, след като вече се беше случило, не бях сигурна дали искам това спасение.

- Кои сте вие, по дяволите? - опита да се намеси Айвс, но Виктор го задържа с красноречив поглед. Шумното спречкване в Барбикан не вещаеше нищо добро за никого от нас.

- Ние сме нейните братя. - Еднорог стисна болезнено ръката ми. - Няма да я видиш повече. Извинявай, ако леките и пръсти са те притеснили. Тя ще бъде наказана за това. - Еднорог очевидно мислеше, че става дума за объркала се кражба. В това имаше логика. Защо иначе трима американци биха ме преследвали из Барбикан? Той измъкна полата изпод мишницата ми и я тръсна. - Нещата не са в нея, затова предлагам да провериш в дамската тоалетна. Вероятно ги е скрила там.

Дракон изви ръката ми зад гърба.

- Сбогувай се с приятелите си, Фей. За съжаление, тя не може да остане да си играете.

Не казах нищо.

- Хайде, сбогувай се!

- Чао. - Боже, беше ми писнало от заядливи мъже.

Златната гривна на китката на Дракона започна да блести от горещина.

- Какво става? - Той пусна ръката ми и изхлузи гривната, която се разтопи и се превърна в сплескан диск върху плочките.

Айвс го погледна предизвикателно.

- Никой не наранява Фей.

Грешка. Всички постоянно го правеха. Но Айвс сбърка като разкри, че е савант, и това тласна сблъсъка в ново измерение. Дракон изпрати поглед-стрела към скулптурата от метал и стъкло, надвиснала малко зад братята Бенедикт, която разпръсквайки болтове, се наклони застрашително над тях, притеглена от силата му.

- Айвс! - изпищях.

Тримата Бенедикт се хвърлиха встрани от пътя и. Скулптурата се разби на земята и се сплеска като изхвърлена на брега медуза, превръщайки се в бъркотия от отломки и тел. Последвалата суматоха от писъци и длъжностни лица, които се втурнаха към мястото на произшествието, ни позволи да се измъкнем. Еднорог и Дракон изскочиха от входа на подземната улица, преди братята Бенедикт да имат време да се изправят на краката си. Еднорог вдигна ръка и едно такси се отдели от редицата и спря пред нас. Изпитах неистово желание да се изсмея като луда. Второто ми возене на такси беше последвало много бързо след първото. Боже, какъв вълнуващ живот водех.