Джос Стърлинг - Феникс

Пророка ми предложи фъстъци, но тъй като купата беше между краката му, предпочитах да ям скорпиони.

- Мисля да те взема със себе си тази вечер - замислено каза той. -

Облечи се, за да излезем, скъпа моя. Ти и аз трябва да се срещнем с едни приятели. Те с нетърпение ще искат да чуят за нашата интересна ситуация.

- Ще излизаме? - Не бях чувала Пророка да е дръзнал да напусне гнусната си мансарда, но от друга страна, не смеех да следя движенията му.

- Да. Хотел „Уолдорф”. Касия, погрижи се Феникс да е подходящо издокарана, за да смая хората. Може да използваш бижутата. - Той и хвърли ключ, който извади от горния си джоб. Касия го улови във въздуха. - Трябва да дойдеш с мен, за да съм сигурен, че няма да изтече информация.

- Може ли и аз да си сложа нещо от сейфа? - попита с надежда Касия, галейки ключа в пръстите си.

Пророка въздъхна. Не му беше приятно, че някое от богатствата му ще напусне трезора.

- Предполагам, че трябва. Но дъщеря ми ще вземе диамантите. За теб нищо повече от перли, Касия.

Тя му отправи сияйна усмивка.

- Благодаря. Ела с мен, Феникс. - Тя се намръщи, като видя охлузените ми колене и избелели къси панталони. - Виждам, че ще имам работа.

За пръв път през живота си бях издокарана и щях да изляза някъде. Ако не бях толкова разстроена заради Тони, преживяването може би щеше да ми достави удоволствие. Касия и аз имахме богат избор от тоалети, тъй като в апартамента на Пророка имаше стаи, пълни с дизайнерски дрехи, обувки и бижута, които не бяха използвани, защото компаньонките му обикновено носеха евтини имитации на истинските неща. Бях още по- озадачена от манталитета му да се обгражда с евтини боклуци, когато лесно можеше да си позволи повече. Предполагах, че Пророка е скъперник, доволен да притежава, без да се наслаждава, характер, изпитващ влечение към мизерията на улицата, вместо да се стреми към шикозните части на града като Уест Енд, накъдето сега се бяхме отправили.

За вечерта беше наета дълга бяла лимузина. Шофьорът беше разумен и не сподели с нас какво мисли, като взима от западнал жилищен квартал малката ни група, състояща се от

Пророка, Касия, Дракон, Еднорог и мен. Пророка беше облечен с обичайния си бял костюм, а Дракон и Еднорог - с черни смокинги. Касия беше намерила бяла рокля с мъниста за коктейли с подходящо на цвят болеро, на фона на което перлите и изпъкваха повече. Беше се престарала с козметиката и продуктите за коса и накрая бе заприличала на Мардж Симпсън [Героиня от американския анимационен ситком „Семейство Симпсън”. - Бел. ред.]. На мен ми заповядаха да облека виолетова копринена рокля, скроена да подчертава слабата ми фигура. Беше достатъчно дълга, за да покрива охлузените ми колене, и с голи рамене, за да се вижда по-добре дългия низ от диаманти на врата ми. Касия изцъка неодобрително с език и сръчно оправи скапаната ми прическа с ножици, а после приглади с пръсти косата ми, за да се виждат обеците с формата на капки, комплект с огърлицата. Тя извади другите ми обеци и ги замени с дискретните капчици, за да изглеждам по-класически. С чифт изящни сребристи сандали, аз се чувствах достойна за мястото си в лимузината.

Тесните улици на Ист Енд отстъпиха пред небостъргачите на

Сити, огромни каньони, пълни с изпарения от уличното движение и работещи до късно банкери и акционери.

- С кого ще се срещнем тази вечер, сър? - попита Еднорог , като внимаваше да не го притиска твърде много с въпроси след пляскането по ръката по-рано.

- Със съюзници - онези от нас, с дарби, които се изправят срещу Мрежата на савантите. -Пророка се беше разплул на задната седалка, където беше останало място само за Касия до него. Той се вгледа в мен, докато седях срещу тях. - Изглеждаш много елегантна, Феникс. Доволен съм.

Касия се напери от загатнатата похвала за уменията и.

- Направих всичко възможно с нея.

- Благодаря - отвърнах задавено.

- Идваш на срещата, но не искам да говориш освен ако не те попитат нещо. - Пророка се закашля хриптейки. - Ясно ли е?

- Да, сър. - Прокарах пръсти по гладкия плат на роклята си, възхищавайки се на мекотата. Не бях докосвала такова нещо.

Пророка се усмихна.

- Виждам, че обичаш малките удоволствия в живота. Ако правиш каквото ти казвам, мога да ти обещая много повече такива неща за в бъдеще.

Той ме бъркаше с някого. Може и да харесвах хубавите неща, но Пророка не можеше да ме купи толкова лесно. Бих носила платнен чувал и бих си посипала косите с пепел, ако това означаваше да избягам от него.