Джос Стърлинг - Феникс

Кимнах, придавайки си вид, че съм съгласна, защото не знаех какво друго да направя, когато съзнанието ми беше толкова объркано.

Пророка ми направи знак да се приближа и хвана порязаната ми ръка. „Няма да му казваш какво си чула тази вечер.”

Затворих очи. Догади ми се, когато силата му омърси ума ми, унищожавайки свободната ми воля по този въпрос.

Той пусна ръката ми.

- Добро момиче. А сега, отиди да поспиш. Свържи се със своята сродна душа утре сутринта и не му давай много време до срещата. Не искам той да има възможност да прави контра планове.

Не, не искаме, нали?

- Ще кажа на Касия да следи какво говориш, затова не си и помисляй да ме измамиш.

- Не бих се осмелила - измънках искрено.

- Лека нощ, Феникс. А, и остави диамантите на Касия.

Изпитвайки облекчение, че Пророка ме освободи, аз сложих огърлицата и обеците в ръката на Касия и бързо излязох, преди някой друг да поиска нещо от мен. Не бях забравила за опита на Еднорог да се наложи над Пророка, като ме накара да покажа първо на него какво съм откраднала. Отмъкнатите вещи се оказаха нула, но не вярвах нито за миг, че Еднорог се е отказал да крои планове за лична изгода, ако измислеше начин да го направи, без да премине някоя от границите на лоялност към Пророка. За щастие, Пророка заповяда на Дракон и на Еднорог да останат да обсъдят какво ще правят утре, ако Айвс се съгласи да се срещне с мен. Не бях поканена в този вътрешен кръг и единствената ми възможност за избор беше да се прибера в стаята си и да реша как поточно да предпазя Айвс от тази гнусна бъркотия.

Съблякох красивата рокля, закачих я на кукичката зад вратата и нахлузих пижамата си. Лежах един час, но сънят ми убягваше. Станах и крачих из стаята като мишка, която припка в лабиринт в научна лаборатория, до три часа, когато изтощението ме накара да се сгуша под одеялото. Тревожех се и за Тони, но се страхувах да отида да го видя. Контактите с приятеля ми само бяха влошили нещата за него и предполагах, че той няма да ми е благодарен, че насочвам още внимание към него. Наистина ли станах причина Тони да остарее с десет години, или бях спряла процеса, преди от него да бъде взето толкова много? Силата на Еднорог беше необратима. Досега никой не беше намерил решение как да остане млад, иначе Пророка щеше да бутилира еликсира и да го продава от години. Еднорог можеше само да ускорява естествените процеси и да състарява мишените си.

И какво щях да правя с Айвс? Трябваше да си уредя среща с него. Ако не го направех доброволно, Пророка щеше да ме принуди. Но вероятно можех да предупредя някак Айвс какво става, когато се срещнехме? Разбира се, щяха да обвинят мен, ако той не дойдеше на срещата в „Тейт Модърн”, но това беше по-добре, отколкото да позволя на Пророка да припари до него.

Сигурно бях заспала накрая, защото когато се събудих, утрото вече беше настъпило. Малкото птици, които се осмеляваха да дойдат в нашата част на града, оживено поздравяваха зората. Изкъпах се набързо със студена вода, защото в апартамента ми нямаше топла, и се облякох, превръщайки всяка дреха в психологично оръжие, за да се защитавам през деня. Риза - трябваше да предупредя Айвс. Джинси - трябваше някак да понеса наказанието, че не съм успяла да изпълня желанието на Пророка.

Обувки - не трябваше да позволявам да нараняват повече Тони. Накрая се почувствах готова да направя първия си ход, седнах с кръстосани крака на пода и се свързах с Айвс. Седем и половина. Ако уредях да се срещнем след час, тълпите от отиващи на работа хора по моста щяха да ни скрият. Това щеше да затрудни Дракон и Еднорог да проследят движенията ни - нещо, за което Пророка не беше помислил, когато предложи мястото на срещата.

„Айвс. Здравей. Аз съм.”

„Фей? Къде си, по дяволите”? Той отговори на първото ми повикване. Сигурно се беше ослушвал през цялото време.

„Добро утро и на теб.” Усмихнах се, усещайки гнева и безпокойството му, примесени с облекчение, че съм се свързала с него.

„Нищо не е добро, докато не те видя.”

Отлично. Той ми подаде репликата. „Хубаво. Да се срещнем в осем и половина на Моста на хилядолетието. Знаеш ли къде е?”

„Не, но ще го намеря. Само ми кажи добре ли си?”

Уместен въпрос. „Нека да се срещнем. Тогава ще говорим.”

„Фей!”

„И ела сам. Не замесвай братята си или няма да ме видиш.”

Прекъснах връзката. Сега той може би имаше представа в каква посока се намирам, но се съмнявах дали притежава телепатичните способности да определи местоположението ми.