Джос Стърлинг - Феникс

Мисловният вирус на Пророка ми попречи да кажа какво знам за Мрежата на савантите и заплахата за мен.

- Водачът ни иска да говори с теб. Той ще бъде в „Тейт Модърн”. - Посочих подобната на фабрика сграда в южния край на моста. - Няма да бъде сам.

- Защо иска да ме види?

- Не мога да ти кажа.

- Не можеш или не искаш?

Айвс беше проницателен.

- Не мога.

- Какво ще стане, ако ми кажеш?

Можех ли да му кажа това?

Пророка не ми беше заповядал да мълча за способностите му. И през ум не му беше минало, че искам да споделя това с Айвс.

- Ще ме заболи. Много.

Айвс ме целуна по косата.

- Добре, разбирам. Срещали сме хора като него - онези, които правят извратени, изчанчени неща на мозъка като някакъв компютърен вирус. Не искам да те боли. Колко време имаме?

- Около час. Галерията отваря в десет.

- Закусвала ли си?

Предстоеше ни среща с Пророка, а Айвс мислеше за закуска?

- Ами... не. Но не трябва ли да измислим някакъв план?

- Може да планираме, докато ядем. - Той отстъпи крачка назад, но не пусна ръката ми и ме задърпа към южния край на моста. - Хайде.

- Какво? - Запрепъвах се след него, без да знам дали да плача, или да се смея.

- Сродната ми душа ще бъде само с мен за един час и смятам да се възползвам максимално от това.

Намерихме малко кафене на крайбрежната улица и седнахме край една от металните маси. Чадърите в червено и бяло плющяха на лекия ветрец и се диплеха като знаменца на тържество. На уличната лампа беше кацнал гларус - господар на всичко, което наблюдаваше с черните си като въглени очи.

- Какво искаш? - Айвс разгърна ламинираното меню. - Кафе, кафе и пак кафе. Чай, чай и още един вид чай. Кифлички. О, трябва да хапнеш кифлички, това е типично английско. -Изражението му доволно като на човек, който открива злато.

Усмихнах се, опитвайки се да овладея хаотичните си мисли, въпреки цялото това говорене за кифлички.

- Добре, ще си взема чай и кифла със стафиди.

Айвс ми намигна.

- Аз също. В момента изживявам една от мечтите си. - Той остави менюто на масата и го затисна със захарницата.

- Мечтаеш за кифли със стафиди? - подразних го.

Айвс хвана ръката ми и целуна кокалчетата на пръстите ми.

- Не, мечтая сродната ми душа да бъде само с мен, някъде на слънчева светлина. Не знаех, че това ще се случи в Лондон, но нямам нищо против.

- Е, душко, какво да бъде? -

Стресна ни по майчински добродушна сервитьорка, която неочаквано връхлетя върху нас с умения на нинджа.

Айвс пусна ръката ми и бързо каза поръчката.

- Искате ли сладко? - попита тя. - Или сте достатъчно сладки?

Айвс и се усмихна глуповато и отговори, че искаме сладко. Видя ми се симпатично как обожанието на жените от всички възрасти го смущава толкова лесно.

- Американците определено ми харесват - обърна се сервитьорката към мен. - Винаги са учтиви.

Когато тя се отдалечи, аз докоснах лицето на Аивс.

- Изчерви се. Какво има между теб и по-възрастните жени? Всичките флиртуват с теб. Той потупа с ръката ми по кожата си.

- Така ли? Не съм забелязал. Интересува ме само едно момиче, което искам да флиртува с мен.

Засмях се.

- Добър отговор.

- Радвам се, че не съм загубил способностите си. - Аивс погледна часовника си. - Добре, Фей, имаш един час да ми разкажеш всичко за себе си.

Дръпнах ръката си, засрамена от мизерния си живот.

- Какво например?

- Знам, че има много неща, които не можеш да ми кажеш, но не знам почти нищо за теб. Сигурно можеш да споделиш нещо за себе си. Вегетарианка си. Защо? Обичаш да четеш. Имаш ли любим писател? Какво те кара да се смееш? А да плачеш? Кои епизоди на „Междузвездни войни” предпочиташ - новите или старите? Каква музика слушаш?

Вдигнах ръка, изпитвайки облекчение, че никой от тези въпроси не е свързан със същината на положението ми.

- Добре, добре, схванах посланието. Ами... не одобрявам убийството на животни и затова не ги ям. И това ме разплаква. Той кимна.

- Разбирам.

- Харесвам всякакви писатели. Никой никога не ми е казвал какво да чета, затова предполагам, че списъкът ми е малко странен. Грабвам каквато книга ми попадне от лавиците в библиотеката.

- И какво грабна теб?

- Айзък Азимов и Джейн Остин. Айвс почука с показалец по брадичката си. Очите му заискряха.

- Интересно. „Гордост и предразсъдъци” в космоса - има потенциал.

Спряхме да говорим, загцото сервитьорката дойде с поръчката ни. Когато тя замина, ние продължихме.

- Уила Кейтър, Агата Кристи, Джордж Елиът. Толкова са много, че ще ми отнеме цял час да ги изброя.