Джос Стърлинг - Феникс

Той вдигна глава, заинтригуван, че му правя забележка за това.

- Не. Всъщност го мразим, но така се обяснява по-лесно. Мисля, че всеки от нас иска да бъде такъв, какъвто е, не сравняван с другия. Това е естествено за големи семейства като моето.

- Разбирам. За мен ти никога няма да бъдеш нищо друго освен Айвс, не номер шест.

- Хубаво е да го знам. Знаех си, че има причина да те харесвам. - И двамата се усмихнахме. -Най- големият е Трейс. Той е ченге в Денвър и има дарбата да усеща историята на предметите, когато ги докосне. Трейс е страхотен следотърсач и никога не лъже, за разлика от някои други мои братя. Уриел най-много прилича на мен, защото обича ученето. Тих и замислен в сравнение с останалите. Той прави докторска дисертация по криминалистика и може да се свързва с миналото и да вижда картини оттогава.

Не се сдържах и изсумтях иронично.

- За миналото разбирам, но може ли някой наистина да вижда бъдещето? Онези, които познавам, са измамници, дори в света на савантите, не повече от гадатели цигани в каравана на панаир.

Айвс пак ми предложи да отхапя от кифлата.

- Но не познаваш майка ми и най- малкия ми брат Зед. И двамата виждат картини от онова, което предстои. Освен това имат свръхестествената дарба да разбират какво мислиш. - Той ми намига.

- Ти също.

- Малко. Не съм като тях. По- добър съм с енергията. - Айвс щракна с пръсти и на дланта му се появи пламъче.

Плеснах го с ръка, за да го угася, преди някой да забележи. Айвс хвана пръстите ми и ме дръпна по-близо до него.

- Уил умее да долавя опасностите, като баща ми. Той е спокоен и сговорчив, но е чудесно да го имаш на твоя страна, когато се стигне до сбиване.

Долових обич в гласа му и предположих, че Айвс има слабост към този свой голям брат.

- Късметлия си, че имаш толкова много братя, които обичаш.

- Да. - Той разсеяно погали ръката ми. - Обичам ги всичките, въпреки че Зед и Хавиер могат да бъдат много досадни.

Почувствах, че Айвс не го мисли сериозно. Очевидно беше много привързан към тях.

- Те, изглежда, мислят, че не съм достатъчно мъжкар само защото предпочитам науката пред спорта и разговорите с момичета за книги и разни идеи. А аз мисля, че те са кретени и затова се спогаждаме прекрасно.

- Но бихте направили всичко един за друг.

- Иска ли питане. - Айвс повика сервитьорката, за да плати сметката.

- При мен не е така.

- Ти не си имала семейство много отдавна, Фей. От онова, което ми каза, ти си нямаш никого. - Изражението му стана решително. - Но това се промени вчера. Сега имаш голямо семейство от досадни братя, които да се грижат за теб, и една сестра, Скай, сродната душа на брат ми. И само почакай мама да научи, че си нямаш майка. Тя винаги е искала дъщеря и мисля, че ти идеално ще паснеш на това описание. Преди да се усетиш, ще те води да пазарувате и да правите разни момичешки неща.

Усмихнах се тъжно.

- Звучи прекрасно.

- Ще бъде, ще видиш. - Айвс даде на сервитьорката джобчето със сметката заедно с банкнота от десет лири, пъхната вътре, и пак не изчака да му върне рестото. Този път не възразих.

Станахме от масата и аз го хванах под ръка. Тръгнахме бавно по широкия тротоар на крайбрежната улица покрай Темза, като се дръпнахме встрани, за да направим път на един скейтбордист.

- Имаш ли силни щитове? - попитах. Стана ми лошо, когато се отправихме към „Тейт Модърн”.

- Разбира се. Когато живееш в семейство на саванти, които могат да четат мислите ти, развиваш щитовете си два пъти по-бързо.

- Не позволявай нашият водач да проникне в съзнанието ти. Той го прави и си играе с ума ти. Не съм сигурна какво ми е внушил, но предполагам, че е взел предпазни мерки в случай, че някой от нас се обърне срещу него.

- Добре. Ще се погрижа той да не влезе в съзнанието ми. Мога да ти помогна и с твоя щит, ако ми позволиш.

Айвс говореше твърде самоуверено и това не ми хареса. Запитах се дали той съзнава, че неговите интелектуални способности, които са му помогнали да стане отличник на класа, са безполезни, ако живееш в моя свят. Наблюдавах как едно водно такси бавно плава към Гринуич, разпенва водата и оставя бяла диря. Бученето на града заглушаваше повечето други звуци и едва чувах бръмченето на мотора на лодката.

- Как ще го направиш?

- Мога да взема енергия от околната среда и да ти я дам, за да подсилиш щита си.

- Така ли? Звучи гениално. Но защитата ми винаги е рухвала бързо, когато се изправя пред Пророка.

- Този път няма да стане така. От малък се уча да контролирам дарбата си, за да не взривявам неща, които ме ядосват, и затова съм много добър да устоявам на натиск.