Джос Стърлинг - Феникс

Отвориха „Тейт Модър” и се отправихме към „Турбинната зала”. Изложбеното пространство беше огромно, същинска задна уличка в гигантски замък. Експозицията, подредена в момента, засилваше свръхестествената атмосфера - големи метални паяци, приклекнали с разкрачени крака на бетона, космически нашественици на плакат за ниско бюджетен, комерсиален филм от петдесетте години. Няколко бяха надвиснали над главите ни, сякаш се готвеха да се спуснат върху нас, а други, мънички, пъплеха по стените, за да изследват пукнатините в човешката отбрана.

- Интересно - иронично подхвърли Айвс.

Разходихме се из металната гора от паяшки крайници, за да убием време.

- Какво кара твореца да прекара живота си, като прави такива неща? - попитах с леко истеричен смях.

- Може би гони кошмари?

- И ги предава на нас?

- Фей?

Обърнахме се предпазливо, когато чухме Дракон да произнася името ми. Той беше сам и стоеше до щипците на най-големия метален паяк.

- Здравей... Дракон, това е Айвс.

Двамата се втренчиха гневно един в друг.

- Видяхме се вчера - рязко каза Айвс. - Да се надяваме, че днес модерното изкуство ще има по-добър ден. - Той погледна многозначително окачените паяци, напомняйки ни за съдбата на мобилната инсталация в Барбикан.

Дракон се усмихна злорадо.

- Не ми подсказвай идеи, друже.

- Съмнявам се, че се нуждаеш от идеите ми, за да причиняваш безсмислена разруха, мой човек.

Достатъчно демонстрация на сила.

- Дракон, доведох го тук, както ми беше заповядано. Какво следва?

Айвс ме беше прегърнал през кръста и ме стисна, за да ми напомни кой ръководи сблъсъка. Но ако той настояваше да се кара с Дракон още преди да сме започнали преговорите, тогава, естествено, че щях да се намеся.

- Пророка е тук. - Дракон скръсти ръце на гърдите си и кимна към стената между главното помещение на художествената галерия и „Турбинната зала”. На няколко нива по-нагоре имаше прозорец, идеален наблюдателен пост, откъдето нашият водач можеше да ни гледа, както правеше в жилището ни. Разбира се, че той нямаше да застане близо до врага, защото беше страхлив, и винаги търсеше начини да ни накара да се чувстваме зависими.

Айвс изкриви устни в подигравателна усмивка, като при вида на мъжа с бял костюм, който ни наблюдаваше.

- Това ли е той?

Почувствах се унизена, че съм му позволила да надзърне в живота ми.

- Да. - Видях Еднорог до Пророка. Касия вероятно се спотайваше някъде наблизо, за да провери, че не използваме телепатия, за да се свържем с някого извън галерията, но бях забравила да предупредя Айвс за тази вероятност.

- Как ще разговаряме? - попита Айвс. - С мегафон?

„Кажи му, че ще говоря чрез теб.”

Хлъцнах, когато Пророка натрапи съобщението в главата ми.

- Аз. Той използва мен.

Айвс състрадателно потърка гърба ми.

- Добре, тогава да бъдем колкото е възможно по-кратки. Може да минем и без той да рови в главата ти. Питай го какво иска.

„Подробностите за членовете на Мрежата на савантите.”

- И какво ще прави с тях, че не се сещам?

„Аз ще реша. Твоята сродна душа трябва само да ми ги предаде. Кажи му го.”

Не можех да си представя, че Айвс ще се съгласи на подобна сделка. Положението беше безнадеждно.

Айвс се замисли за сделката, която му предлагаха.

- И после какво? Ще те пусне ли?

Ще те освободи ли?

Пророка се засмя на дързостта му. „Феникс ще остане при татко си.” Сърцето не ми даваше да кажа това на Айвс, затова не го изрекох и само поклатих глава. „Обясни на сродната си душа, че той трябва да остане в Мрежата и да ми предава информацията, която искам. Той ще шпионира за нас.”

- И защо бих го направил? - попита Айвс.

„Защото ако не го сториш, Феникс ще страда.”

По негов знак Дракон изкара един миниатюрен паяк от скобата му на стената и паякът полетя към мен. С бърз рефлекс Айвс ме дръпна надолу и паякът премина над главата ми и се разби в отсрещната стена, оставяйки вдлъбнатина в бетона.

- Забравяш, че ти не си единственият със способности. - Айвс се втренчи в Пророка, от чийто джоб започна да се вие пушек. Портфейлът му избухна в пламъци и двамата с Еднорог като обезумели се опитаха да угасят огъня.

- Айвс, престани! - прошепнах.

Той с нежелание угаси пламъците.

- Прицелих се в сърцето му, но портфейлът беше най-близкото, което можах да намеря -обясни Айвс с лукава усмивка.

Щяхме да си платим за това, но трябваше да призная, че зрелището стимулира остатъка от вероятно вече много краткия ни живот.