Джос Стърлинг - Феникс

„Ако той се отметне от сделката да ни даде информацията, ако ни предаде на някого от Мрежата на савантите, ти ще го накажеш, като нараниш някого, когото той обича. И ще се върнеш при нас след четирийсет и осем часа. Нищо няма да те спре, дори ако трябва да се бориш до смърт, за да се върнеш.”

Пророка пусна ръката ми и погали стъписаното ми лице.

- Не изглеждай толкова ужасена, Феникс. Ако си лоялна към нас, с радост ще се съгласиш с тези неща, без да те принуждавам. Вярна ли си ни, или да размисля дали да те пусна да тръгнеш с него?

Не, моля те.

- Можеш да разчиташ на мен.

- Добро момиче. Очаквам подробен доклад, когато се върнеш. Научи колкото можеш повече за Мрежата на савантите. А сега, тичай, преди сродната ти душа и Дракон да привлекат внимание към себе си. Виждам, че пазачите вече се събират, очаквайки неприятности.

Кимнах на Еднорог и побягнах надолу по ескалатора. Стигнах до Айвс точно навреме. Той сигурно току-що беше обидил Дракон, защото последният замахваше да го удари.

- Добре, готова съм! - обявих раздразнено и се намесих в схватката. Хванах ръката на Дракон и го прегърнах престорено дружелюбно, избутвайки го назад и далеч от Айвс. - Радвам се, че се разбирате толкова добре, но трябва да тръгваме. - Надигнах се на пръсти и доближих уста до ухото му - Пророка каза да се държиш добре. Не иска неприятности.

Разтревожените пазачи, събрали се до главния вход, се успокоиха, когато се появих и разтървах двамата. Единият каза нещо по радиостанцията си. Вероятно отмени искането си да дойдат повече служители.

Дракон ми го върна със смазваща мечешка прегръдка.

- Кажи на твоя хубавец, че това между нас не е свършило.

- До скоро. - Подадох ръка на Айвс. - Да се махаме оттук.

Не беше необходимо да повтарям. Айвс отправи на Дракон един последен предизвикателен поглед и хвана протегнатата ми ръка. Незабавно се почувствах стотици пъти по-добре. Топлината му замени треперенето ми, останало от срещата на горното ниво.

- Лошо ли е положението? - попита той, когато излязохме на слънчевата светлина през страничния изход.

- Лошо - признах.

- Можеш ли да ми кажеш?

- Да. Мисля, че Пророка иска да знаеш. Ако се отметнеш от сделката, аз ще нараня някого, когото ти обичаш. Ако не ме върнеш, аз ще се боря до смърт, за да отида на срещата.

Айвс изруга.

Помнех колко се стараеше да бъде учтив с мен само преди един ден, макар и провокиран от повторните ми опити да го обера, и се зачудих как въздействам на сродната си душа.

- Влияя ти лошо, нали?

Айвс преметна ръка на рамото ми. А аз поех вече познатата ми тежест.

- Не знам точно каква си, Фей, но определено побеснях от гняв два пъти там вътре. Всички хора, с които ти си израснала, се държат като чудовища.

- Да, отгледана съм от вълци, признавам. Но не го забравяй. Не можеш да очакваш да се държа по- добре от тях, когато се стигне до критичен момент.

Той поклати глава.

- Не, ти изобщо не си като тях.

Напротив, бях като тях и вероятно имахме едно и също покварено генетично наследство.

- Много мило, че мислиш така, но се смятай за предупреден. Аз съм скапана сродна душа.

- Ще приема този риск. - Айвс разтърси рамото ми. - Сега ти си на първо място за мен. Никакви чудовища няма да ни разделят.

Върнахме се в апартамента на Айвс, без да решим големите проблеми, застрашително надвиснали над нас. Нямаше да му позволя да предаде семейството и приятелите си заради мен. Той отказваше да говори какво смята да прави. Разбирах го. Ако веднага заявеше, че няма намерение да изпълни сделката, тогава аз щях да нараня някого, а това нямаше да бъде най-доброто ми представяне пред родителите му. И все пак, той настояваше, че аз съм на първо място в решенията му и че няма ме изостави.

- Имай ми доверие, Фей. Ще измисля нещо - каза Айвс, когато се качихме в асансьора. Поклатих леко глава, втренчила очи в променящия се номер на етажа.

- По-лесно е от стълбите, а?

Изтръпнах.

- Да. Съжалявам за това. Мислех, че трябва да се прибера у дома.

- Разбрахме.

- Сега смятам, че решението беше лошо.

Той се усмихна.

- Да, и аз мисля така.

- Трябваше да изчезна. Да избягам. Тогава ти нямаше да си в това затруднение.

Айвс се намръщи.

- Това вече наистина щеше да е лошо решение.

Слязохме на двайсетия етаж и се приближихме до входа на апартамента. Айвс пъхна ключа в ключалката, бутна тежката врата и отстъпи встрани, за да вляза първа. Посрещна ни купчина багаж.

- О-хо. - Айвс ми се усмихна изтерзано.