Джос Стърлинг - Феникс

„Кажи на твоя янки, че е по-добре да съобщи информацията или ти ще изгориш!” - пискливо заповяда в съзнанието ми Пророка. Гласът му беше като стържене на метал.

- Той не е доволен - замазах истината пред Айвс.

- Обзалагам се, че не се е изразил така.

- Не. Аз съм заложница на твоето добро поведение, както очаквахме.

- И ти си живяла с този натрапник в живота си? - учуди се Айвс. Отвращението му към Пророка беше очевидно. Със сигурност щеше да ме презре, ако разбереше, че този човек може би е мой баща. Надявах се никога да не научи. Вече имах предостатъчно черни точки.

Дракон пристъпи към нас и се опита да ме издърпа от ръцете на Айвс.

- Време е да си тръгваме.

Както можеше да се предвиди, моята сродна душа не ме пусна. С блеснали от гняв очи Айвс ме изблъска назад и се изпречи на пътя на Дракон.

- Ако я докоснеш, ще изпепеля всички косми на главата ти. - И щеше да го направи. Видях решителността в изражението му. -

Отсега нататък тя остава с мен.

- Няма да стане. Феникс принадлежи на Общността.

- Феникс принадлежи на сродната си душа.

- Виж, друже, досега се държах добре. Ние сме трима, а ти си един. Как точно мислиш, че ще излезеш оттук с нея?

Айвс повдигна рамене.

- Кажи на водача ви, че ако иска информацията, трябва да пусне Феникс да тръгне с мен, или няма да има сделка. Не вярвам, че няма да я нараните и не проявявам интерес към сделката, ако Феникс не е в безопасност. Ще го направя само заради нея.

- Колко трогателно. Идва ми да повърна. - Дракон завъртя очи на предизвикателните приказки на Айвс.

Исках да се намеся и да забраня на Аивс да обещава неща, които може да изложат на риск семейството му и Мрежата на савантите, но навреме си спомних, че му бях обещала той да води преговорите. Ужасих се, че Айвс се въвлича в трудна ситуация, в която няма да се оправи, но бях дала дума.

Айвс остана непреклонен.

- Сигурен съм, че не е извън способностите на вашия Пророк да инсталира предпазни мерки, за да и попречи да разкрие тайните ви, но моите интереси са защитени само когато я виждам. Без това, няма да преговаряме.

Дракон сигурно докладваше какво говорим, защото Пророка бързо отправи контрапредложение.

„Кажи му, че може да те вземе за четирийсет и осем часа и после трябва да ми предаде теб и информацията.”

- Къде иска да се срещнем?

„При Лондонското око.”

Отстъпката на Пророка беше по-голяма, отколкото очаквах. Предадох посланието на Айвс.

- Съгласен ли си? - Предложението поне щеше да ни даде време да решим какво да правим.

- Ще приемем. - Айвс погледна часовника си. - Имаме време до десет часа в петък.

„Но, Феникс, първо трябва да се качиш тук горе. Имам съобщение само за теб.”

Това сигурно беше предпазната мярка.

- Трябва да се кача при него. Иначе той няма да ме пусне.

- Ще дойда с теб.

- Не - намеси се Дракон. - Ние ще останем тук. - И после той смени тактиката и вместо да блъсне Айвс, използва дарбата си, за да ме издърпа от ръцете му. Айвс трябваше да ме пусне или да рискува да ме нарани. Олюлях се, но се хванах за крака на паяк, преди да падна. - Отивай горе, Фей. Аз ще забавлявам сродната ти душа.

Не исках двамата да остават сами. Тревожех се, че Айвс ще се ядоса и ще запали нещо -вероятно Дракон.

- Няма да се бавя.

„Обади ми се, ако се нуждаеш от мен.” Айвс не изглеждаше щастлив, че ще ме изпусне от поглед.

Не отговорих, защото се страхувах, че ни подслушват, но кимнах. Колкото по-бързо приключех, толкова по-добре. Хукнах нагоре по ескалатора към нивото, на което чакаше Пророка. Той беше завзел цялата ниша с прозореца, а Еднорог отклоняваше туристите, които искаха да споделят привилегированата гледка надолу към експонатите. Безупречният му костюм беше съсипан и на джоба на сакото зееше овъглена дупка. Прикрих злорадата си усмивка, която показваше какво удоволствие изпитвам от унижението, на което го беше подложил Айвс. Не си спомнях някой да е правил това с нашия водач.

Пророка стоеше с гръб към мен и все още гледаше Айвс и Дракон, които обикаляха един около друг като две диви котки, готови да се разкъсат с нокти.

- Значи това е сродната ти душа. Интересно. Той е глупав и безразсъден. Дошъл е тук заради теб. Връзката ви сигурно е силна, както твърди легендата, за да се изложи на такъв риск. И за какво? Заради момиче, което е срещнал преди един ден.

Не можех да кажа много по този въпрос.

- А за моите предпазни мерки, знам как да се погрижа той да удържи на обещанието си. Ела тук. - Пророка ми направи знак да се приближа. Бяхме на публично място и той не ме накара да коленича, а хвана ръката ми и сложи другата си ръка върху нея. Всеки, който ни гледаше, би си помислил, че Пророка е любящ баща, който гали ръката на дъщеря си, докато двамата разглеждат галерията.