Джос Стърлинг - Кристал

Той стисна ръката ми

- В известен смисъл това е най-лесното нещо, естествено като дишането, но не бих казал, че да гледам как страдаш е най- приятното изживяване, не.

- Знам. Но е хубаво, че съм свързана с лечител, нали? Изглежда ми правилно. Имам нужда от теб, за да бъда човекът, който трябва да бъда и да използвам дарбата си пълноценно.

- Щастлив съм, че мога да ти служа.

- Но аз не искам да се чувстваш, сякаш си част от някакъв антураж около мен, като Стив и неговия секретар и охранителите му. Точно така се чувствах аз, когато пътувах с Даймънд. Това трябва да бъде шоуто на Хав и Кристал, а не само на Кристал.

Той ме побутна с рамо.

- Много мило, че се тревожиш за това, но наистина ли мислиш, че егото ми толкова лесно може да бъде стъпкано?

Всъщност като се позамисля .

- Ами, не.

- Сладкишче, бих обърнал към теб прожектора с голямо удоволствие, но щом се включи, не се учудвай, ако скоча и потанцувам сам малко степ.

Веселите крачета.

- Ти го каза. Хайде, свърших с тежките мисли, реших проблема за момента, сега е време да се връщаме.

- Трейс приготвя лазанята на Nonna.

- Леле! Това трябва да се види.

- Беше си сложил малката й престилка.

Хав ускори крачка.

- Имаш ли фотоапарат?

На следващия ден семейството ми пристигна в пълен състав. Не бях ги виждала заедно на едно място от погребението на баща ми и бях забравила колко невероятни бяха, когато не са покрусени от тежестта на тъгата. Питър, любимият от братята ми, голям красавец, с късо подстригана кестенява коса и големи зелени очи, ме стисна здраво в прегръдката си и ме завъртя в кръг, веднага щом мина през митницата на летището. Той огледа предпазливо Хав, после реши, че сигурно е добряк, щом съм толкова щастлива с него, и му подаде ръка да се здрависат. Още тогава разбрах, че ще се сприятелят. Останалите от братята и сестрите ми бяха прекалено заети да се оправят с децата, за да подложат Хав на изтезания. Топаз беше особено решена да го възхвалява, когато той омая малката й дъщеричка, която отказваше да се качи във водното такси, като й направи смешни физиономии, докато тя склони с охота.

- Добро момче е Хав - рече ми тя. - Много се радваме за теб.

Мисти, най-голямата ми и многострадална племенница, се грижеше за двете средни момичета. Тя срещна погледа ми и завъртя очи към близначките, които вече висяха от Хав, сякаш той беше любимата им катерушка, а те бяха две малки маймунки. Съпругът на Топаз, Марк, застопори последните две от шестте деца на седалката зад нас. Той ми се усмихна, но усетих, че във връзката им имаше ново напрежение. Топаз и Марк не бяха сродни души, а сега сестра ми можеше да поиска да открие с кого е трябвало да бъде. Не бях много сигурна как щях да постъпя, ако ме помолеше да го открием.

- Всичко наред ли е? - попитах я аз.

- Говорихме за това - рече ми Топаз, тъй като веднага беше разбрала какво имам наум. - Решихме, че не искаме да знаем. Аз обичам Марк и той ме обича. Е, може би не е онази любов, от която светът лумва в пламъци, но заедно се чувстваме добре, а и децата имат нужда от нас. - Тя ме потупа по коляното. -Щастливи сме.

Хав казва, че всеки от нас има дарба. Марк може и да не е савант, но си има своята сила, нали?

- Да, той е най- внимателният мъж, когото познавам, и е много духовит. Винаги ме разсмива.

- В такъв случай, ако поискаш да намериш твоята сродна душа, това ще се окаже напълно погрешно решение.

Тя кимна.

- И ние така мислим. Какво би могло да се сравни с шестте деца, за които се грижим? Има повече начини, по които човек може да се чувства завършен, без значение какво ще ти кажат романтиците.

- Радвам се за теб. - И така беше. С ужас бях очаквала, че тя ще ме помоли да й кажа кой е двойникът й и тогава щях да понеса отговорността за това, че бях съсипала един прекрасен брак.

Семейството ми пристигна твърдо решено да навакса изгубеното време и да ме сложи в средата на сцената заради откритието на дарбата ми и моята сродна душа, но аз бях непреклонна - това беше мигът на Даймънд и Трейс. Да не говорим, че с толкова дечурлига под десет години, които кипяха от енергия, това не беше подходящ момент за задушевни разговори каква голяма грешка сме допуснали като семейство и как не сме разгадали дарбата ми.

Карла и Сол се нагърбиха със задачата да забавляват новопристигналите. Много мило от тяхна страна, защото имах малко работа, която трябваше да свърша с прислугата на контесата. Даймънд беше настояла да ме придружи, понеже дарбата й можеше да успокои напрежението в къщата. Трейс и Хав отказаха да позволят да ги държим настрана и когато пристигнахме пред портата, бяхме солидна група.