Джос Стърлинг - Кристал

- Стига толкова - рекох твърдо. - Не искам благодарности. Искам да бъдеш щастлива. И сватбата ти да бъде незабравима.

- Така ще бъде. Знам, че е не остава много време, а и това, за което ще те помоля, е малко необичайно, но се питах - ще ни станеш ли кума?

- Аз ли? Ще мога ли да запилея пръстените?

Тя се засмя.

- Напълно, защото от всички хора на света, ти ще можеш да ги намериш отново. На вратата се почука. Даймънд вдигна очи.

- Да?

- Кристал будна ли е? - Карла провря глава.

Да, будна съм.

Майката на Хав се втурна в стаята, а Сол беше по петите й, сякаш се страхуваше да я изгуби от поглед и за миг. Ужасната празнота беше изчезнала; малката огнена топка - майката на момчетата Бенедикт - се беше завърнала.

- Ах, ти, чудесно, фантастично момиче! - Карла ме целуна по челото. - Толкова, толкова сме ти благодарни! Думите не ми стигат да ти опиша колко! Но Кристал... - тя се смръщи и скръсти ръце на хълбок, - ако отново рискуваш живота си по този начин, тогава много, много ще ме разгневиш. Не само Хав е ядосан на момчетата, че те оставиха да се преумориш заради нас.

Усмихнах се и се зарадвах искрено на хокането. Тя се стараеше всячески да не е прекалено доволна от мен.

- Добре, Карла.

- Хм! Този глупав мъж тук трябваше да внимава повече! - Тя погледна към Сол, а очите й светнаха от дългите години любов към него.

Сол взе ръката й

- Съжаляваме, скъпа. Никой от нас не е искал да изложи Кристал на опасност.

- Е, какво - напълно ли си възстановена? - попитах я.

- Не съвсем.

- О! - започнах да се тревожа, че нещо се е объркало.

Сол ми се усмихна дяволито.

- По-добре сме отвсякога. След като едва не изгубихме връзката си, и двамата осъзнахме какви късметлии сме заедно. Затова реших, че е време за втория ни меден месец. Когато мине сватбата, ние ще останем тук. Няма да ви кажа в кой хотел ще отседнем - пълно уединение - той целуна ръка на жена си, -двамата възрастни влюбени, сами най- накрая.

Карла сбърчи нос.

- Сол Бенедикт, аз на гондола няма да се кача! - явно дискусията по въпроса вече беше започнала. -Цените са възмутителни!

Сол потупа упоритата брадичка на жена си.

Госпожо Бенедикт, вие, несъмнено, се държите възмутително! Обещахте да се подчинявате.

- Това беше преди трийсет години! Преди сватбените церемонии да догонят модерните времена.

- Е, аз ще ви държа отговорна за това обещание. Говдола за двама под лунната светлина с шампанско и рози.

За клетва за подчинение това не звучеше никак зле.

- О, добре. Щом ще се суетиш толкова. Предполагам, че ще мога да се кача. Но само този път.

Сънят беше успял да ме възстанови почти напълно и когато Карла и Сол излязоха, аз станах. Сега апартаментът беше по-празен от сутринта: Стив и Лили се бяха прибрали в хотела си и бяха повели по -голямата част от репортерите със себе си. Айвс, Феникс, Сол и Карла се бяха върнали обратно в „Калцина“. Зед и Скай бяха останали и сега разговаряха с Уил, а Скай беше седнала на коленете на Зед, сякаш нищо нямаше да ги раздели отново така лесно. Виктор и Уриел играеха карти на кухненската маса. Трейс изглеждаше много мил по престилка, докато режеше зеленчуци с хирургическа точност.

- Знаеш ли, в ресторанта отсреща правят страхотна лазаня за вкъщи - подхвърлих аз, когато излязох от стаята.

- Чуй я само какво говори! - въздъхна Трейс.

Даймънд мина край него.

- Не й обръщай внимание. Ние използваме рецептата на Nonna. Няма по-хубаво от домашно приготвената храна.

Аз изскочих зад нея и казах беззвучно „лъжкиня! “

Трейс се удържа да не се разсмее.

- Можеш да се обзаложиш на това, скъпа!

Даймънд го целуна по бузата.

Обърнах се към другите и усетих, че бяха на път да започнат да ми благодарят, затова ги пресякох още в началото.

- Някой знае ли къде е отишъл Хав?

Уриел прибра ръката, която тъкмо беше спечелил.

- Искаше да остане на спокойствие. Така каза. Да го питам ли къде е?

Навлякох си якето и ботушите.

- Няма нужда. - Потупах се по челото. - Ще използвам пощенския гълъб тук.

- Добре ли си, че излизаш? - попита У ил. - Имаше много лош вид, когато припадна.

Предположих, че съм приличала на нещо, което е излязло от филм на ужасите.

- Добре съм.

- Отиде прекалено далеч. Втори път не бива да поемаш същия риск.

- Каза момчето, което беше простреляно.

Уил се засмя.

- Вече знам защо съдбата те е свързала с Хав. Вие ще се чепкате един с друг безпощадно.

Виктор хвърли една карта на масата.

- Това значи, че светът ще стане по-безопасно място за нас, останалите.