Джос Стърлинг - Кристал

- Хайде, Кристал, стига се спотайва. - Заставих се да изляза от стаята си. Толкова много очаквания бяха се струпали на раменете ми тази сутрин, че се чувствах като краварка, нарамила прекалено тежка кобилица. Щях да разлея менците с млякото.

- Здравейте!

Хав бутна чаша кафе в ръката ми и ме целуна по бузата.

- Здрасти и на теб.

- Уил, и ти си тук! - втурнах се към средния брат, който лежеше изтегнат на канапето.

- Чудотворно изцеление! - Уил докосна превръзката на гърдите си. - Не можех повече да заемам леглото в болницата, когато имам нужда единствено от почивка и нежните грижи на брат ми.

Хав се поклони.

- Мой специалитет.

- Много се радвам, че ще се оправиш. - Потупах го по ранената ръка.

- Ей, та нали ти ще запретнеш ръкави по случая ми. Ще бъда повече от добре, всъщност в ума ми се въртеше върховно щастлив.

Уриел се появи на гърба на канапето.

Малко е разтревожен, че ще се заемеш първо с мен, а него ще избуташ на края на опашката.

- Не, ти си твърде мил. - Уил се ухили широко. - Всъщност най-много се тревожех, че Вик ще те принуди със заплаха да намериш най- напред неговата сродна душа. Нали знаеш, когато външният му вид сякаш казва: „Твърде съм страшен, за да нося риза“*.

*Игра със стиха I’m too sexy for my shirt от песента на английската поп-група Right Said Fied с I’m too scary for my shirt. Бпр.

- Трябва да кажа, че го е превърнал във висше изкуство - съгласих се аз.

Уриел се наведе по-близо.

- Защото е истински. Дано душата му близнак да е някое невъзмутимо момиче.

- Предугаждам, че съдбата я е направила мека като памук и той ще трябва да се свърже с по - нежната си половина, а да остави каменния си вид за всеки, който би се осмелил да я обиди. - Хав потърка ръце. -Това ще ми хареса!

Прекосих стаята, за да поздравя Стив и Лили

- Взел си малка почивка от снимките, а?

- Свърших снимките вчера. Останалото е за каскадьорите. Лили ме убеди да дойдем тук, в случай че се нуждаете от подкрепа.

Лили го щипна по ушенцето.

- Лъжец. Ти ми нареди да стегна багажа веднага щом камерата спря да записва. - Тя ми се усмихна. -Той е много верен приятел.

Толкова се радвах за нея.

- Да, виждам.

Дали хладнокръвният Стив всъщност се изчерви от нашата похвала? Той се покашля.

- Аз... ъ... със съжаление трябва да кажа, че доведох със себе си и цялата глутница от репортери. В момента шляпат във водата пред портата ви. Знаете ли, че всичко отвън е под водата?

- Случва се. - С Хав се усмихнахме един на друг широко, а сетне прегърнах Лили и я отведох настрани. - Всичко, такова, наред ли е?

Тя се усмихна.

- Странно, но да. Разбирам, че благодарение на теб е събрал куража да ме покани на среща.

- Хавде, признай си - от години кръжиш над нея. Аз само приземих самолета.

Стив изви очи.

- Благодаря ти, Кристал. Тя наистина трябваше да разбере какъв страхливец съм.

- Стига толкова приказки. - Хав ме улови за раменете и ме сложи да седна пред чиния с пресни сладкиши. - Яж!

- Какво е това? Да не си решил да ставаш деспот? - пошегувах се аз.

- Не, просто те угоявам преди заколението. - Той открадна една хапка от кроасана ми, което ме накара светкавично да му го дръпна от устата и да го натикам в моята. Сниших гласа си.

- Донякъде точно така се чувствам.

- Ще се оправиш. Та нали си нашият търсач на души. Виж какво направи за Стив и Лили.

- Странно е като си помисля, че първият ми успех беше сред хора извън света на савантите.

- Което ме навява на мисълта, че прекалено много значение отдаваме на различията.

- Ти каза на Лили, че всеки има някаква дарба.

- Точно така. Да бъдеш страхотна дизайнерка или да участваш в касов хит трябва да е на висотата на савантската дарба. Може би трябва да помислим дали да не снижим някои от бариерите си.

- Значи имам връзка с един истински демократ, така ли?

- Предполагам. Но аз знам, че всеки е специален с нещо и това не са само празни приказки Виж Лили - тя е щастието на Стив, нали така?

Те бяха толкова мили заедно. Когато Лили беше в орбитата му, Стив изоставяше всичко от трошливата си аура на звезда.

- Така.

- Както и ти си моето.

- Ау, глупости. - Обърнах разговора на шега, но и двамата знаехме, че това е самата истина. Усетихме, че другите ни хвърлят коси погледи. Бях си изпила кафето, хапнах си и закуската, пофилософствах, пофлиртувах и сега вече наистина нямах никакви извинения.

- Добре, да започваме. - Изтръсках трохите. - Ако не възразявате, нека седнем в кръг. Ако никой няма нищо против, започвам.

- Кристал, какво ще правиш? - попита ме Виктор.