Джос Стърлинг - Кристал

Пот се стичаше по гърба ми Затворих очите си. Усещах как тя опипом се мъчи да намери връзката ми с Хав, като се стремеше да я вземе в своя власт, но мисловната й кука отскачаше от стената, която бях издигнала, а железата й не успяваха да се закачат за назъбения горен край. Значи така действаше тя: обръщаше наобратно силата на търсача и вместо да върви подир връзката, тя я намотаваше като предач, който трупа нишката, така че от нея да не може да бъде изплетено нищо.

Достатъчно. Бях намерила отговор.

Хав, имам нужда от теб.

Кристал, какво става, по дяволите? Той усещаше под каква атака се намирам, но нямах място да му покажа източника й, понеже всяко отпускане на контрола можеше да я пусне вътре.

Слава Богу, че все още си там.

Винаги ще съм тук, непоносим... Хав отхвърли куп обидни думи, докато накрая се спря на моята собствена любима обида... мъпет.

Дълбоко в сърцето си знаех, че той няма да ме остави, както заплашваше да направи, че той говореше така само защото беше ядосан, и сега му дължах много:

Трябва ми помощта ти. Контесата се мъчи да докопа нашата връзка.

Дявол да го вземе, Кристал!

Ще пусна щита си и ще обърна атаката, но искам да отвръщаш на ударите заедно с мен, за да не успее да намотае тя нашата връзка.

Не разбирам.

Нямам време за обяснения: това са работи на търсачите на души. Трябва да я разтърсиш, за да я пусне. Направи нещо неочаквано.

Значи да използвам сила.

Зърнах го как си мисли за последната битка от филмите: Хари срещу Волдемор, Човекът паяк срещу Зеления Гоблин

Не. Тя е прекалено силна. Не мога да спечеля силов дуел.

Какво тогава?

Усетих как щитовете ми започнаха да се тресат. Главата ми щеше да се пръсне. Мога ли да оставя на теб да решиш, Хав?

Кристал, ти изпитваш болка.

Ще те оставя и това да решиш по-късно. Сега да действаме. Броя до три.

Не ми даваш много време, а?

Едно...

Кристал!

Две... три!

Пуснах щита си с надеждата, че Хав ще свърши своята работа и ще изтръгне връзката ни от ноктите й. Отидох право до ума й. Нямаше никакви щитове - толкова се бе съсредоточила върху атаката, че и не помисляше да се отбранява. С част от съзнанието си ввдях как Хав слаломира надолу по нашата връзка, облякъл костюма на жабока Кърмит, а аз като мис Пиги Неочаквано решение, но резултатно, ако можеше изобщо да се съди по смаяното изражение на контесата. Влязох зад преградите й и открих, че в ума й е същинска бъркотия, като монтажна платка, чииго жички са били свързани от аматьори. Скръбта я беше съсипала. Но сега не му бе времето да проявявам жалостивост: трябваше да защитя себе си и всичко свое.

Заспивай, наредих й аз, като си припомних как Виктор бе проявил способностите си. Тя се съпротивляваше, но започна да поддава. Той беше казал още, че допирът засилваше мисловната команда. Прекосих разделящата ни празнина и сложих ръка на челото й Заспивай.

Очите й се затвориха, а главата й се отпусна на гърдите. Душевното й присъствие изчезна от стаята и вътре останахме само двамата със Хав.

Ей, Кърмит, влизай.

Наистина ли нищо ти няма? Сладкишче, изплаши ме до смърт - струва ми се, че бих могъл да те намразя за това.

Не, няма. Бях изтощена, но изпитвах облекчение. Като се видим, можеш да ме нахокаш. И да, нищо ми няма. Ще се омета оттук, само че някой трябва да ме откара.

Пак ли да те спасявам? Ще ти струва скъпо.

Усмихнах се, като си спомних нашия първи разговор, когато флиртувахме.

Ще ти се отплатя, обещавам. Можеш ли да ме вземеш от острова на контесата?

Ще видя какво мога да направя.

Среща при стълбите. Преди да си тръгна обаче, трябва да проверя нещо.

Надявам се, че не е опасно.

Не, мисля, че не е. До след петнайсет минути.

Ще бъда там.

Изправих се. Контесата спеше и дишаше едва-едва. Изглеждаше толкова дребна и крехка, че сърце не ми даваше да я мразя повече. Каква ли щях да съм аз, ако бях преживяла същите беди като нея? Можех само да се надявам, че няма да бъда толкова невъздържана в жаждата си за мъст, но сега тя ми изглеждаше повече човек, отколкото чудовище. Ако успеех да поправя някои от нанесените от нея поражения, навярно щях дори да й простя, защото в крайна сметка тъкмо поради злонамерените й постъпки намерих Хав.

Позвъних. Алберто бързо пристигна.

Синьорина? - той погледна господарката си с ужас. - Случило ли се е нещо?

- Не, господарката ти само спи. - Започнах да го разглеждам. Той имаше същото блуждаещо изражение, каквото бях видяла върху лицето на Даймънд. Бях сметнала, че това е обичайното му изражение, възпитано в училището за икономи, но вече знаех, че то му е било наложено. Години наред горкият мъж е бил жертва на конгесата и се питах дали нямаше да влоша състоянието му, ако се помъчех да върна нещата назад. Контесата ме беше предупредила, че ще се сблъскам с подобен избор, ако реша да използвам способностите си, но аз отказах да подвия опашка само защото се боях да не направя грешка. Вместо това си зададох въпроса, ако бях на негово място, какво бих поискала да сторят за мен?