Джос Стърлинг - Кристал

Последва кратко мълчание, после вратата се отвори с бръмчене.

„Заповядай в мойта гостна, рече паякът на мухата“ - промърморих аз, като в главата ми безполезно се вмъкна този стих от една стара песен. - „Остани вярна на лъвския образ, Брук: той ти дава сила.“

Градината беше пуста. Мрачните очертания на живия плет се простираха наоколо във формата на шахматна дъска, а бледосивите сенки на статуите приличаха на фигури, зарязани по средата на партия, играна от великани. Без светлината от пламтящите факли на партито на Даймънд, тайният остров имаше вид на призрачно място. За миг ми стана жал за затворения граф, който е отраснал в тази странна обстановка; нищо чуд но, че не беше прокопсал.

Градинската врата ми отвори икономът. Друг персонал, изглежда, нямаше.

- Може ли да взема палтото ви?

- Благодаря - стоях с ръце в джобовете и се чувствах съвсем не на място в тази разкошна стая.

- Ще предам на контесата, че сте тук - рече напевно икономът и тръгна да изпълни мисията си.

Прекосих помещението, за да разгледам инкрустирания със злато часовник върху една мраморна масичка. Чернолики херувими - жизнерадостни родственици на моя гондолиер - подпираха циферблата.

Кристал, къде си? Подскочих, когато гневният глас на Хав профуча през главата ми като изстрелян с катапулт снаряд.

Излязох да подишам малко чист въздух.

Това го разбрах. Феникс казала на Айвс и той ме събуди. Къде точно се намираш?

О, Хав, няма да останеш доволен от мен. Буйният ми нрав беше се изпарил заедно със здравия ми разум, но аз не можех да лъжа моята сродна душа. Оставих го да огледа обстановката.

Мълчание.

Хав?

Да, все още съм тук. Защо си отишла там, Кристал?

Трябваше да направя нещо, за да спася момичетата. Имам план.

Който не пожела да ми разкриеш?

Не му бях разкрила плана, защото щеше да ме спре. Не беше точно така.

Не се залъгвай: точно така е било.

Имаше право. Ако той се бе запътил към някаква опасност, без да ме вземе със себе си, щях да побеснея. Божичко, съжалявам.

Съжалението ти сега не може да ме трогне. Мислех си, че нещата между нас вървят много добре, че сме един екип.

Екип сме...! Имаше пълно основание да се сърди, но ми бе непоносима мисълта, че толкова съм го огорчила.

Пълни глупости, Кристал. Наумила си си, че трябва да се правиш на героиня, рискувайки половината ми душа, без дори да ме попиташ какво мисля. Така не се работи в екип.

Върна се икономът и никак даже не се изненада, като ме свари със стичащи се по бузите ми сълзи.

- Контесата ще ви приеме.

Кимнах и си избърсах с ръкав страните.

Трябва да тръгвам, Хав. Трябва да се съсредоточа върху това, което ще й кажа.

Хав вече беше изпаднал в отчаяние. Моля те, не го прави. Обърни се и излез от там. Ще дойда да те взема.

Много е късно. Вече съм тук.

Гняв разклати връзката ни, както става при земетресение.

Хубаво. Иди да съсипеш съвместния ни живот с идиотския си план! Но не се надявай да те чакам, като се върнеш. Може пък и аз да имам планове, които не искам да ти споделя, като, знам ли, например да се хвърля в басейн, пълен с акули.

Обичам те, Хав.

Не смей да ми говориш така! Ти не ме обичаш, щом си способна да ми причиниш това. Той затръшна вратата към нашата връзка и ме остави толкова наранена и страдаща, че едва дишах.

- Кристал, трябва да призная, че съм ужасно изненадана да те видя отново тук - контесата седеше край огнището, а краката й бяха подпрени на специална табуретка. Не бях в подходящо състояние да се изправя срещу й, но трябваше да го сторя.

- Има ли нещо друго, милейди? - попита икономът.

Засега не, Алберто. Не се отдалечавай много.

Той се поклони и се изниза от стаята.

Захапах вътрешната страна на бузата си, като се мъчех да внимавам какво ми говори жената в библиотеката, а не сърдитият Хав оттатък канала.

- Конгесо, благодаря ви, че ме приехте.

Тя ми даде знак да седна на отсрещния стол. Седнах. Известно време контесата разглежда лицето ми

- Интересна е тактиката ти да дойдеш тук. Какво целиш да постигнеш?

- Искам да се договоря с вас.

Тя скръсти ръце на скута си:

- Какво имаш да ми предложиш? Бих казала, че, струва ми се, ще водим тази война до смърт и това е пределно ясно. Любопитен ход: да извадите на показ онзи актьор. Не съм очаквала това. Не съм очаквала, обаче, и да дойдеш тук с нещо, което вземаш според мен за маслинова клонка, права ли съм?

- Да.

- Хъм. Искаш ли нещо за пиене? - тя посегна към едно малко звънче върху масичката.