Джос Стърлинг - Кристал

- Ей, та ти приличаш на сериен убиец - присмя се Зед на Виктор. Понеже до този момент те бяха избягвали публичността, сега посрещаха по най-добрия възможен начин известността си. Според мен изглеждаха великолепно, особено Хав. Не бих се учудила, ако започнеха да получават писма от телевизионни почитатели в електронната си поща.

Следваше интервюто със Стив, проведено живописно на върха на планината, като за фон служеше неговият хеликоптер.

- Да, истина е, втурнах се да помагам на приятелката си. И как иначе, тя много държи на сестра си.

- Какво ще кажете за твърдението на контесата, че Даймънд Брук и приятелките й са били само гости? - запита журналистката.

Стив изсумтя:

- Това е една странна дама. Нима, когато човек устройва парти в дома си, той просва гостите си в безсъзнание, захвърля един от тях на някакъв остров, където да умре от студ, а останалите взима за заложници и не ги пуска да се приберат при семейството си? Аз предпочитам да разпращам покани и да се погрижа всички да си прекарат добре.

Журналистката гледаше да му се докара с надеждата да получи покана за следващото частно парти на

Стив.

- Не се и съмнявам.

- Всъщност тя навярно е самотна, но според мен така може да постъпи само една много неуравновесена жена. Синът й е в затвора, тя съзира начин, по който да си отмъсти, и тогава преминава всякакви граници.

- Щом е имало заложници, защо не се обърнахте към полицията?

Значи журналистката не беше чак такава балама.

Стив дари всички ни с лъчезарната си усмивка:

- Защо да чакаме, като си имаме хеликоптер и можем да се оправим сами? Щяхме само да почукаме на вратата и да поискаме да си ги приберем.

Съвсем вярно.

- Контесата изостри ситуацията. Простреля един от моите приятели, а никой от нас не носеше оръжие.

След това излъчиха репортаж от двора на болницата, в който се каза, че Уил се възстановява. Това щеше да предизвика вълна от съчувствие в наша полза.

Накрая дойде интервюто, което дадохме с Даймънд този следобед пред нашето жилище. Ди изглеждаше бледа, но непоколебима; аз си бях придала колкото може по-очарователен вид, за да се представя възможно най-убедително като приятелката модел на Стив. Даймънд обясни накратко какво се беше случило, както бе направила това пред полицая. Аз подкрепих разказа й, като обрисувах подробно как бях изоставена в лагуната само по вечерна рокля. Пресата хареса тази малка подробност и дори ме накара да опиша кройката и цвета й.

Така ли постъпва една здравомислеща жена? - попитах аз.

Журналистката реши с този въпрос да приключи репортажа, преди да се впусне в предположения за несъществуващия роман между Стив и мен.

Силата на славата: как да не я обикнеш?

Седнал до мен на канапето, Хав ме целуна по шията:

- Справи се отлично. Ха сега да те видим, контесо!

- Само дано това не я предизвика да направи нещо още по-лошо.

Виктор се изправи:

- Отивам да видя Уил. Ще дойде ли някой с мен?

За моя изненада Даймънд прие:

- Щом ще ми става девер, трябва да го посрещна подобаващо.

Трейс тъжно се усмихна и отиде при нея на вратата. Явно бяха решили да пътуват с надежда към сватбата.

- Идвам и аз - рече той.

Щом излязоха, останалите решихме да си легнем рано. След като няколко дни почти не бях спала, предполагах, че щом легна и ще захъркам, но вместо това започнах да се мятам и въртя в леглото, а умът ми се стрелкаше като състезателен автомобил по пистата на затрудненото ни положение.

Разгласената от медиите битка с контесата ми припомни историята на два италиански ренесансови града, които сипели обиди един към друг иззад укрепленията си. Това по никакъв начин не помагало да се спаси опустошената долина между тях - в нашия случай руините представляваха умовете, върху които контесата бе упражнила зловредното си дарование. Бях обещала да намеря решение на проблема, но без карта, която да ме ориентира какво им бе причинила, нямах и най-малка представа откъде да започна.

Вероятно можех да се спазаря за малко информация? Сетих се за сина й: дали нямаше да ни каже как действа силата на майка му в замяна на известна снизходителност в отношението към него?

Но Хав ми каза, че неговият случай все още се разглежда в съда. Докато не получи присъда, той не би се заинтересувал от споразумение с нас.

А самата контеса: тя какво би поискала срещу известна информация?

Сродна душа? Ако не за нея, то за сина й, когото обичаше, и за савантите сред внуците и, ако имаше такива? На такова предложение от моя страна не би отказал нито един савант. Бях намерила примамливо предложение.