Джос Стърлинг - Кристал

- Кристал, а кой я разрешава?

- Аз.

Мълчание.

- Разбирам.

- Трябва да имаш повече вяра в мен, мамо. Аз съм търсач на души.

- Какво?

- Търсач на души.

- Не може да бъде! Те са... те са такава рядкост.

Сетих се за един стих от Библията - онзи, за пророка, когото никой не разпознава в родния му град. За семейството ми аз винаги щях да бъда голямото разочарование.

- Защо не попиташ братята и сестрите ми защо досега не са забелязали? Защо ти никога не си го разбрала? - поех дълбоко дъх и си напомних, че горчивината беше грозна и безсмислена. - Но все едно. Хубаво е, че съм търсач, защото имам най-голям шанс да възстановя връзките със сродните души.

О, Кристал.

- Не се тревожи, мамо - работя по въпроса. Сега трябва да затварям.

- Надявам се да успееш. - Тя подсмъркна. - Нали знаеш, обичам те много.

- Да, добре.

- Обичам те - тонът й сега беше твърд. - Ти винаги си била любимката на баща ти, неговото малко момиченце, и аз чувствах, че трябва да компенсирам това с повече внимание към другите, но това не означава, че съм те обичала по-малко от тях.

- Така ли? - въпросът ми беше искрен Винаги съм мислела, че не дава пет пари за мен.

- Не бях добра майка към теб, нали? Съжалявам.

Един телефонен разговор нямаше да стигне да оправи отношенията ни.

- Виж, ще си поговорим, когато пристигнеш във Венеция. О, между другото, аз също намерих своята сродна душа. Хав Бенедикт. По-малкият брат на Трейс.

- Какво!

Приключих разговора с тази малка слисваща новина. Исках да й дам време да надмогне неловкия изблик на ентусиазъм, преди отново да й се обадя. Изключих телефона. За известно време мама щеше да се занимава с това да разгласява новината, но се обзалагах, че братята и сестрите ми до един щяха да поискат най- новата информация директно от мен, а в следващите няколко часа аз нямаше да мога да посрещна нови разговори.

Градинската порта хлопна шумно. Надникнах иззад дървото, където стоях, и видях шестима души да влизат от улицата.

- Ей, Хав, насам!

Хав се отдели и хукна към мен, като прескочи масичката на Барози, за да скъси разстоянието.

- Толкова се радвам да те видя! - той ме повдигна от земята с прегръдката си.

- Да ти вярвам ли?

Разбира се!

- Уха, ще ми спукаш някое ребро, ако ме стиснеш по-силно, мъпет такъв.

Той ме пусна.

- Защо ме наричаш така, мис Пиги?

- Синоним на „идиот такъв“ в британския английски, но в добър смисъл.

- Чиста работа.

- Може ли да влезем? - викна Трейс.

- Да, всичко е наред. - Е, не беше наред, но всички знаехме какво искам да кажа. - Мисля, че правят сандвичи за обяд. Бъдете внимателни с тях, не бързайте. Те още не са... - Завъртях ръката си, без да мога да напипам точната дума.

- Не са готови - притече ми се на помощ Айвс и погледна към прозореца на втория етаж с непоносим копнеж.

- Да, не що такова.

Хав не беше свалил очите си от лицето ми.

- Ние ще се качим след минутка.

- Добре. Аз ще направя кафе - и Айвс поведе другите по стълбите. Щом градината остана само на наше разположение, аз нападнах Хав и го повалих на земята.

- Ти. - мушнах го, - обеща. - още веднъж, - че ще се върнеш. - тупнах го леко по гърдите. Седнах върху него и той замаха диво с ръце.

- И ето ме на.

- След като изкара нощта в затвора. Платихте ли гаранцията?

- Да, благодарение на милионите на Айвс. За първи път никой от нас не възрази, че обрахме касичката му.

Но ако не го бяхте направили? - не можех да понеса мисълта за всичките „ако-та“.

Тогава щях да чакам ти да ни измъкнеш от затвора. Нали си нинджа!

- Ще отрежа главите на братята ти. Помолих ги да си мълчат.

- Сладкишче, те просто не се стърпяха. Нямаше какво друго да правим в ареста, освен да си говорим. Казаха ми, че си се справила добре.

- Нищо подобно, но все пак успяхме да се измъкнем.

- Татко каза да ви предам на всички, че Уил се оправя бързо. Явно докторите са удивени от възстановяването му - сякаш някой с лечителски способности пръв го е докоснал. - Хав се ухили широко и аз го цапардосах за всеки случай. - Оух! Предавам се! Надяват се да могат да го преместят в някоя болница тук. Татко се е заел да оправи въпроса със застрахователната компания. Мога ли да стана вече?

Седнах отгоре му и се замислих.

- Знам ли, Авдрокьл. В момента се намираш точно там, където искам да бъдеш - под лапите ми

- Браво, момичето ми! Стъпи отгоре ми, докато съм на земята. Ела насам и ми дай една целувка тогава. - Той направи мълчалив жест и посочи към устните си.

Наведох се напред и погалих лицето и врата му с косата си. Съвсем нежно, като пърхането на крила на пеперуда го целунах по устата. Той се изправи рязко, притисна ме до себе си и продължи да ме целува. Ако бях лъвица, щях да започна да мъркам.