Джос Стърлинг - Кристал

Момичетата ме гледаха въпросително.

- Винаги ли така си се държала? - попита Даймънд.

Как?

- Сестра ми така ли дръзко се държи с филмовите звезди и им заповядва непрекъснато какво да правят?

Май така бях постъпила, а?

- Не и до днес.

Показах им къде да си легнат, но се съмнявам, че някоя от нас успя да мигне тази нощ. От стаята на Скай се чуваха ридания и гласът на Феникс, нашепващ успокоителни думи. Даймънд се стараеше да изглежда силна заради нас, но усещах как страда в леглото до моето.

- Ще оправя нещата, Ди. Обещавам - прошепнах й

- Кристал, макар още да не мога да си спомня нищо, искам да знаеш, че никой не може да мечтае да има по-добра сестра от теб. Благодаря ти, че дойде да ме спасиш.

Скътах думите й в сърцето си.

- Винаги ще бъда до теб.

На следваща сутрин аз и Стив придружихме Даймънд, Скай и Феникс до полицейския участък, за да дадем заедно показания. Нито една от тях не пожела да остане в старомодните дрехи, които контесата им беше дала. Лили им зае своите дънки, пуловери и тениски и сега момичета изглеждаха усмирени, но продължаваха да събират накъсаната картина от спомените си.

- Сякаш се опитваш да съшиеш дреха от паяжини - довери ми Даймънд, докато вървяхме след другите по слънчевия тротоар покрай езерото. Леден вятър надипли сиво-сините води; пастелните тонове на вилите бяха като весело украшение на студените дълбини. - Конците продължават да се оттеглят, като оставят огромни дупки, където би трябвало да има, знам ли и аз - тя въздъхна, - просто повече материя.

- Трейс ти изпраща поздрави. - Тази сутрин с Хав проведохме дълъг разговор. Братята му пожелаха да ме използват като посредник, но той беше строг с тях и не им позволи да ме засипят с прекалено много съобщения. Най-важният въпрос за тях беше да излязат под гаранция, за да видят дали ще могат да спасят нещо от срещата на четири очи, след като сега момичетата вече разбираха кои са.

Много мило от негова страна. Но какво ще стане, ако никога не си го спомня?

- Тогава ще трябва да започнете отначало, като Сол и Карла. - Една от двете ни трябваше да устои на пълната паника, с която тази възможност ни застрашаваше.

- Но как ще живея с него, след като връзката е еднопосочна? Все едно съм изгубила крака си, но продължавам да опитвам да ходя на него.

- Хората оцеляват след невероятни обстоятелства, Дн Ще се оправиш.

Полицейският участък се помещаваше в яркожълта сграда, която приличаше повече на основно училище, отколкото на местния център на реда и закона. Единствено дискретният надпис Carabinieri върху черната врата свидетелстваше за по-сериозните й функции. Присъствието на филмовата звезда сред нас помогна много да ни забележат - не се наложи да чакаме, за да ни приемат, а начаса бяхме въведени в стаята за разпити. През нощта контактите на Трейс и Виктор бяха работили зад кулисите и рапортът за изчезналите хора във Венеция пасваше със спасителната операция. Ясният разказ на Даймънд за грозния край на моминската й вечер много помогна на случая ни, макар че той беше предимно събран от моето описание на събитията, тъй като нейните спомени липсваха. Тя не можа да даде информация кой е провел акцията по отвличането, но заяви, че контесата е била във Венеция и в крепостта и че Даймънд не е имала желание да отива там, тъй като е планирала да прекара времето си вкъщи в приготовления за сватбата.

- Били сте държани против волята ви, така ли? - попита офицерът. Беше същият, който беше арестувал братята снощи - инспектор Карминати, според табелката на вратата му.

Даймънд се намръщи.

- Много ми е трудно да кажа какво се случи. Мисля си, че са ни дали нещо, с което да ни накарат да им съдействаме.

- Наркотично вещество?

- Вероятно. - Това беше най-близкото обяснение, което Даймънд можеше да даде на въпроса защо пред куп свидетели тя и другите момичета са имали вид на доволни гости на старата дама.

- В такъв случай трябва да направим кръвни тестове. - Офицерът си записа. - Ако изобщо са останали някакви следи в тялото ви. Г осподин Хю, каква е вашата роля в случилото се?

Преведох въпроса на Стив.

- Просто помагах на приятелите ми да спасят момичетата от крепостта. - Стив скръсти ръце, без да издава и намек, че съжалява за участието си в приключението.

Защо не потърсихте нашата намеса?

Това беше въпрос за един милион долара, а? Голяма част от действията ни изглеждаха нелогични, защото не желаехме да разкрием на никого савантската страна на въпроса и само висшите офицери от международните полицейски сили знаеха за съществуването ни, но информацията беше поверителна. За зла участ, повечето от тях се намираха в Рим и нямаха почти никакво влияние тук на север.