- Ще се погрижим за тях - обеща Стив. Той погледна часовника си. Два през нощта. - Може би е добре да си легнем сега и да поспим, а на сутринта първо ще отидем в участъка. Сигурен съм, че филмовата компания познава един-двама добри адвокати.
- Филмовата компания ли? - попита Даймънд проницателно.
- Стив е актьор - обясних аз. - Стив Хю.
- Не може да бъде! - очите на Феникс станаха кръгли от изненадата. - Аз те познавам! Гледала съм филмите ти! Невероятен си. Боже, толкова е хубаво да си спомниш нещо нормално.
Той отдаде чест.
- Радвам се да помогна.
- Не очаквах, че и ти си тук. Не си толкова висок, колкото си мислех.
- Май е по-добре да спреш до там, Феникс - предупредих я. - Тази вечер Стив беше истинска звезда и сега не бихме искали да смажем егото му.
За миг Карла беше отклонена от целта заради новината, че спасението им се е оказало по-необичайно, отколкото бе сънувала. Сега отново се върна към приоритета си.
- Господин Бенедикт - Сол. Имаш ли кола? Знаеш ли пътя?
Сол се потупа по джоба.
- Да, скъпа.
- Тогава да вървим. Даймънд, грижи се за момичетата вместо мен.
Сестра ми кимна.
- Добре.
Стив извади телефона си.
- Ще пратя съобщение на Лили, за да й кажа, че отивате натам. Тя ми каза, че Уил все още е в операционната, но скоро ще излезе. Докторите били изненадани, че раната е започнала да зараства толкова бързо след травмата.
- Това е работа на Хав - обясни Сол и помогна на жена си да си облече палтото. - Петият ти син е лечител. Той е душата близнак на Кристал.
- Лечител ли? Колко хубаво.
Вратата се затвори и прекъсна разговора им.
- Трябва да призная, че това е най- необичайната нощ в живота ми - Стив ме прегърна. Някъде по време на приключението, от случайни познати ние се бяхме превърнали в изпитани и верни приятели. -Искаш ли да остана тук, или предпочиташ да се върна в хотела?
- Мисля, че ще се оправим и сами. Можеш ли да бъдеш тук в седем и половина?
Стив направи физиономия.
- На Джеймс това няма да му хареса, но какъв е смисълът да бъда себе си, ако от време на време не мога да поискам отлагане на снимките. Ще помоля Лили да му предаде.
Изведнъж ме осени прозрение. Стив не беше савант, но мозъкът му не беше много по-различен от нашите, а той отделяше голяма част от вниманието си на нисичката, русокоса дизайнерка на костюми.
- Знаеш ли, трябва да я поканиш на среща.
- Кого? - Той се опита да изглежда невинно.
- Лили. Тя е най-добрият ти приятел, нали?
- Струва ми се, че да.
Почуках се по слепоочието.
- Аз имам дарба и тя ми казва, че Лили е твоето момиче.
Стив изглеждаше така, сякаш го бях халосала с дъска в главата.
- Ти откъде разбра?
- Както би казал моят приятел, това е шестото ми чувство на Спайдърмен - Хав, искаше ми се да беше тук да чуеш това.
Кое, Кристал? За миг видях една бетонна килия и твърдо легло. Срещу момчетата бяха повдигнати обвинения и те бяха заключени в ареста за през нощта.
Сватосвам Стив и Лили.
Да... да, ще се получи. Който и да е, само да се отърва от съперника си. Момичетата как са?
На наша страна, но още не са възстановили спомените си.
Добра работа.
- Кристал - Стив щракна с пръсти пред лицето ми. - На теб говоря.
- Извинявай. Не мога да използвам телепатия, без да изключвам какво става около мен. Ти и Лили -очевидно е. Не си опитал досега, защото секретарят ти движи живота ти, а и Лили е прекалено реална. -Спомних си какво беше казал - обичал да се среща с хора, които правят нещо истинско, нещо с ръцете си. Сега това подмятане доби съвсем нов смисъл. - Тя може и да не придава много блясък на образа ти, но от моята кула не личи да имаш нужда от много лъскавина.
Той се ухили смутено.
- Кристал, ако вече не беше заета, щеше да те грози опасност, защото и ти си в моя списък.
- Да, но много след Лили. Тя е тъкмо за теб - ще държи егото ти под контрол.
Той закопча ципа на якето си.
- Ще си помисля по въпроса.
- Просто се страхуваш да не откаже на поканата ти.
- Не! - той въздъхна. - Да. Нали разбираш, тя ме познава.
- Живот сред празноглави хубавици, които благоговеят пред теб, или истинска жена, която вижда през суматохата на шоубизнеса? Приключвам с изложението си, милорд.
- Боже, имаш остър език. Дано Хав умее да се защитава добре.
- Повярвай ми, не ми остава длъжен.
Стив кимна на останалите в стаята и си тръгна към хотела. Надявах се, че беше в подходящо разположение на духа, за да разкаже на Лили невероятните си преживелици и така да изкове нова връзка помежду им.
Читать дальше