Джос Стърлинг - Кристал

Никой не беше споменал него или Стив. Ако мислеха, че и холивудска звезда е заподозряна, това сигурно щеше да прелети по радиовълните, нали? Струва ми се, че контесата не се интересува от него -както не обръща внимание и на мен.

Трябва да сме благодарни за това. Ще се видим веднага, след като поискаме да ни освободят под гаранция. Направи всичко, за да помогнеш на момичетата.

- Готова ли сте да потеглим, синьорина? - офицер Фари - мъж едва прехвърлил двайсетте и далеч по-склонен от шефа си да се държи приятелски, беше забелязал отнесеното ми изражение.

Прокарах пръсти по челото си.

- Извинете. Преживях шок.

Той кимна.

Хайде да ви закарам вкъ щи тогава.

Качих се отпред и го загледах, докато той се запознаваше с управлението. Бавно потеглихме след полицейската кола. Микробусът отдавна беше заминал.

- Какво правехте тук, синьорина? - попита ме офицерът. Подтекстът беше защо такова приятно момиче като мен се мотае в компанията на петима подозрителни типове?

- Наслаждавахме се на гледката. Единият от тях е бъдещият ми зет. - Хав, добре ли си?

Не. Не чух, но почувствах как изруга. Не ме оставиха да остана при Уил. Изглежда, съм задържан под арест за нападение срещу пазачите на контесата. Ще ме отведат при братята ми Ами ти къде си?

Не съм арестувана, не още. Един полицай ще ме свали с колата от планината, а после ще отида при баща ти. Айвс е уверен, че ще ви пуснат под гаранция, но аз не съм толкова сигурна. Контесата има доста влияние в областта.

Познаваш ли някой добър адвокат?

Ще потърся.

Най-много ще ни помогне, ако върнем паметта на момичетата. Действията ни изглеждат напълно нелогични, освен ако те не дадат показания, че са били отвлечени.

Изведнъж се почувствах капнала от умора. Този ужасен ден никога ли нямаше да свърши?

Не е толкова ужасен. Ти ме откри, забрави ли?

Да, а в края му ти отиваш в затвора. Поздравления, моя сродна душа.

И аз те обичам.

Как поздравлението ми се превърна в любовно обяснение?

А не беше ли такова? Усещах, че въпреки всичко Хав е развеселен. Не можеш да скриеш факта, че те е грижа какво става с мен.

Естествено, че ме е грижа!

Видя ли. И аз те обичам.

Добре, прав си. Обичам те, вбесяваща ме напаст, която обеща да се върне. Предупредих те, че ще те убия, ако не спазиш обещанието си.

Чакам с нетърпение.

Не искам да прекарам най-хубавите години от живота си, като ти идвам на свиждане в затвора.

Кристал, няма затвор, който да може да опази семейство Бенедикт, когато всички впрегнем умовете си в бягството.

Не искам и да ги прекарам, като бягам от закона.

Ау, аз, ти, затънтен тропически остров - че кое не ти харесва? Той прожектира снимка, на която беше по хавайски къси панталони, а аз по хавайска пола и венец от цветя, сложен на стратегическо място. Усетих как бузите ми пламнаха.

Хав!

Какво? Попита ме той съвсем невинно.

Смущаваш ме, тикво такава!

Нищо не мога да направя, скъпа. Това е твоето въображение.

Върнах му начаса снимка, на която бях напълно облечена, и тъкмо го удрях по задника с ботуш, запращайки го в един скалист вир.

Да, за мен и тук става.

Момчето беше... коя беше онази дума, която старите ми учители обичаха? Непоправим.

Е, благодаря ти, красива девойко. Ще приема това за комплимент.

- Синьорина, сигурна ли сте, че сте добре? - попита ме офицерът, озадачен от мълчанието ми.

- Добре съм. Просто съм разстроена. Да приключваме, Хав. Шофьорът ми става подозрителен.

Ще се чуем скоро. Край на предаването.

- Не се тревожете - ако не са сторили нищо нередно, скоро ще ги пуснат на свобода - рече бодро офицерът. - Не мисля, че шефът ще иска да държи затворени толкова много американски посетители. Не е добре за туризма, а в този финансов климат не мисля, че това ще се хареса на местните власти.

Офицерът беше мил човек.

- Благодаря. Дано всичко свърши добре.

- Но ако са виновни, може би ще е добре да стоите настрана. - Той зави на полицейския паркинг. - Не бихте искали да се окажете замесена в свада с контесата в съда. Братовчед й е главният прокурор в областта.

След тази отрезвяваща оценка, аз се втурнах обратно към вилата, в която бяхме прекарали толкова малко време този следобед. Светлините горяха, за да потвърдят, че Сол и Стив вече бяха пристигнали, само дано и момичетата бяха с тях. Позвъних на вратата. Отвори ми Сол и без да каже и дума отпървом, ме прегърна силно и дълго.

Тогава осъзнах колко много ми липсва баща ми, но все пак прегръдката на Сол не беше лош заместител.