Джос Стърлинг - Кристал

Трейс сложи Даймънд на моята седалка, а майка му до нея. Когато и двете бяха настанени, Айвс и Зед оставиха своите сродни души, а Трейс клекна, за да превърже грубо рамото на Уил и да спре с притискане кръвотечението.

- Сложи го да легне на пода - предложих аз.

- Имаме си компания! - изстреля Стив и посочи иконома и хората му, които тичаха към нас откъм прохода.

Зед протегна ръка и древната решетка започна да скърца и да стърже. Айвс сложи ръка на рамото на Зед, за да му помогне. Решетката се спускаше бавно, но не успя да спре мъжа, който беше най-отпред. Уриел свали с юмрук две статуи на нимфи от двете страни на стълбите към терасата. Те паднаха върху иконома като двойка припаднали фенове на Стив.

- Къде е Хав, когато ти потрябва? - измърмори Виктор. Той излезе от хеликоптера, след като беше навил на руло едно одеяло, което да сложи под главата на Уил.

- Ще трябва да вдигна тази красавица във въздуха - предупреди Стив. - Не ми се иска да пробият резервоара, ако решат да стрелят по нас с пистолетите си.

Хав едва ли влачеше крака насам.

- Идва - сопнах се аз. Хав, къде си?

Усетих да се раздават юмруци. Беше свалил единия от мъжете от снегомобила му - онзи, с размерите на канара, който ме беше докарал по-рано. При теб съм след минутка. Той използва ските си, за да повали и втория мъж, скочи на снегомобила и тръгна към нас, като остави мъжете да се претъркулят в една пряспа. Предупреди братята ми - двама ме следват по петите.

- Хав идва, но не е сам. Взел е един снегомобил, но двамата мъже го преследват с другия. - Вече чувахме рева на моторите нагоре по хълма.

- Кристал, скрий се там! - нареди ми Трейс и посочи дърветата покрай алеята.

При операцията, която течеше, се затичах към боровете, без да споря. Петимата братя Бенедикт наклякаха около хеликоптера, готови да го защитават от всяка страна. В един от прозорците на крепостта се чу експлозия и ми подсказа, че Айвс тъкмо бе спрял един от охранителите да се прицели от горните етажи. Усетих зад гърба си налягането на рязко разширяващия се въздух, затова се шмугнах сред дърветата и се скрих зад най-близкото дърво. Погледнах към крепостта и видях огънят да облизва пердетата на един от прозорците. Дано пламъците отвлекат вниманието на няколко човека от прислугата и след нас да има по -малко преследвачи.

Един снегомобил спря на обръщалото. Хав скочи от него и хукна към хеликоптера. Виктор се размени с него и пое управлението на снегомобила. Хав скочи вътре и Стив отлетя в мига, в койго вратата се затвори. Отдъхнах си облекчено. Хав беше в безопасност, както и Уил и останалите пътници. Сега оставаше и ние да се измъкнем оттук.

Гаденето в стомаха ми подсказа, че телепатичните съобщения между братята летяха с пълна пара. Клекнах и сложих глава на коленете си Моментът не беше подходящ да се поддавам на слабостта си. Зед и Айвс скочиха до мен.

- Ранена ли си? - попита Зед и сложи ръка на гърба ми

- Не. - Поех дълбоко въздух. - Заради телепатията е. Ще се справя.

- Свържи се с нас по твоя начин, а ние ще сведем телепатията помежду ни до минимум - предложи Айвс. Вниманието им беше привлечено отново към обръщалото. Виктор беше насочил снегомобила си право към мъжете, които се изкачваха по хълма. - О, за бога... какво прави Виктор?

Зед се усмихна злорадо.

- Мисля, че големият брат се е ядосал.

- Боже! Залягайте!

Въздухът бръмчеше от енергия.

- Какво става? - попитах ги. Можех да го почувствам - космите на тила ми бяха настръхнали, но знаех, че не се намирам на пътя му, каквото и да беше „то“.

- Нашият Виктор бута пред себе си мисловен снегорин - рече Зед. - Тези момчета ще налетят право в ад от животински писъци.

Върху обикновено милото лице на Айвс се изписа ожесточено доволство - разплата за Феникс.

Ще си вземат белята, щом ядосват Виктор.

Усетих удара, когато снегомобилът се изкачи на върха и връхлетя право в мисловната бариера на Виктор. Мъжът, койго управляваше, вдигна ръце да прикрие лицето си и като падна назад, повлече и спътника си. Снегомобилът се завъртя в кръг и се блъсна в колоната, върху която имаше слънчев часовник.

Айвс ме изправи на крака.

- Това беше сигналът да тръгваме. - Той ни поведе напред, а Зед вървеше зад мен и пазеше отстъплението ни.

Къде отиваме? Попитах Айвс, като проектирах себе си в главата му чрез по-слабата пътека на новопоникналото ни приятелство.

Той забави крачка. Уха, телепатията ти е необичайна.