Джос Стърлинг - Кристал

Завърти я, рече Хав, развеселен от неумелостта ми.

Направих каквото ми каза и тапата изхвърча през прозореца, а след нея бликна и пенлива струя. Пазачите се уловиха за пистолетите си, но сетне се отказаха с отвращение, когато видяха шампанското да струи по затрупаните от сняг лехи.

Въздушната струя зад мен ми подсказа, че Хав е скочил. Наведох се над рамото на Стив.

- Хав е долу. - Постарах се отстрани жестът ми да заприлича на целувка по бузата.

Стив кимна и започна да прави остър вираж в посока, обратна на замъка. Докато се въртяхме, успях да видя как Хав се изправя, след като беше закопчал ските си.

- О, не! - От шума в хеликоптера никой не чу как простенах, когато го видях да изиграва един бърз танц на войната върху терасата и да размахва пръсти, сякаш искаше да каже „хванете ме, ако можете, загубеняци“. Той извика нещо на пазачите, после се отблъсна и с един скок взе края на терасата.

Трейс?

Кристал? Доста силна връзка си направила. Усетих как Трейс се потърка по слепоочията.

Извинявай, нямам време да я оправям. Хав тръгна. Кажи на Айвс да действа.

Добре.

Стив направи още едно кръгче около замъка. Двамата гледахме как дребната черна фигура на Хав лъкатушеше през стръмните градини. Двама от пазачите бяха изчезнали, само за да се появят от гаражите, яхнали снегомобили Те се втурнаха да го преследват, а другите гледаха, докато икономът робот държеше връзка с тях по радиостанция.

- Твоят човек е бог на ските! - възкликна Стив.

И това беше точно така. Сякаш гледах как острието на бръснач прорязва бялата коприна. Хав премина зигзагообразно по алеята с класическите статуи, прескочи няколко стъпала и приклекна ниско, за да набере скорост бързото му спускане по една тясна пътека, оградена с плет от двете страни.

- Дано знае, че има компания - отбеляза Стив. Мъжете със снегомобилите познаваха терена и сега минаваха напряко по пътя покрай градините, така че да избягнат препятствията, с които Хав така се забавляваше, и отиваха право към края на пистата.

Бог на ските, чуваш ли ме? Тук летящото сладкишче.

Казвай.

Две снежни чудовища ще те пресрещнат на лятната къща.

Прието, централа. Как се справят другите?

Смених мисловните канали и намерих моста към Трейс. Този път беше малко по-неясен, но още работеше. Това доказваше, че моят вид телепатия можеше да победи заглушителното поле на контесата. Къде сте, момчета?

Скай не се поддава на опита на Виктор да я приспи. Може да е дребна, но се бори като тигър. Зед тъкмо се опитва да я хване. Мама, Даймънд и Феникс вече спят. Чакай - и Скай е готова. Излизаме навън.

Потупах Стив по рамото и с жест му показах, че трябва да кацне.

Неочаквано Трейс нахлу обратно. Уил е ранен. Контесата стреля по нас в коридора с някакъв древен револвер. Приземете хеликоптера.

Видях как пазачите на терасата се обърнаха към къщата - те също бяха чули изстрела. Спасителната операция бързо излизаше от релси.

Хав, Уил е ранен. Видях как Хав залитна, а после продължи със слалома си В хеликоптера нямаше достатъчно място, щом носеха и ранения. Трябваше да сляза.

- Стив, имаме прострелян с пистолет и вероятно една луда, въоръжена жена, която стреля по нас от крепостта.

- Лоша ли е раната?

- Не знам. Къде е най-близката болница?

- От другата страна на езерото.

Това означаваше на километри оттук, а ситуацията се утежняваше от товара с момичета с промити мозъци и шайка пазачи, хукнали към нас.

- Имаме нужда от Хав. - Това не се случваше наяве. Хав, трябва да се върнеш при хеликоптера. Трябва да успеем да се сместим, за да можеш да се погрижиш за брат ти.

Добре. Не знаех как щеше да се върне от подножието на хълма обратно до върха, но долових у него решимост.

Свалете долу хеликоптера, защото излизаме. Това беше Трейс.

Главата ми се въртеше от всички тези различни гласове и настоявания.

- Сега, Стив!

Стив спусна „Газелата“ точно в центъра на обръщалото и изключи двигателя.

Какво става с контесата? Попитах Трейс.

Обезоръжена е. Зед използва способностите си, за да измъкне пистолета от ръцете й Идваме.

Когато ги видях да излизат от прохода, отворих вратата на хеликоптера. Уриел носеше майка си на ръце, Трейс Даймънд, Айвс Феникс, а Зед ги следваше със Скай. Последен от сградата излезе Виктор, който подкрепяше Уил.

- Не мога да ги кача всичките. - Стив беше стигнал до същото заключение като мен.

- Момичетата ще седнат на седалките. Уил и Хав на пода. Аз отивам с момчетата. - Не бях свикнала да се разпореждам, но някой трябваше да вземе решение. Скочих навън. - Хав идва насам.