Джос Стърлинг - Кристал

Разкажете ми за вашия савантски свят. Колко общо наброявате? - попита Стив.

- Повече отколкото мислиш. - Хав пое разговора. - Гледаме да се прикриваме колкото се може повече, защото притежаваме способности, които много хора биха поискали.

- Да, като теб - нали лекуваш. Би могъл да натрупаш състояние.

Хав леко се наежи до мен - като котка, чийто кожух бяха погалили на обратно.

- Вероятно, но тук не става дума за пари, или поне не би трябвало да е така. Причината да не се разкриваме е, че има прекалено много нуждаещи се, а ние не стигаме да обикаляме по всички посоки. Аз не мога да излекувам всички хора, затова трябва да намеря свой път и да върша добро, когато ми се удава възможност, вместо да изцедя себе си в напразния опит да излекувам света.

Стив срещна очите на Хав в огледалото.

- Знаеш ли, колкото повече слушам, толкова повече ми напомня моя живот. Славата ми дава сила, но аз трябва да внимавам как я използвам. Ако кажа „да“ на прекалено много добри каузи, никога няма да ми остане време да живея. Звучи жестоко, но човек трябва да намира баланс.

Лили погледна картата.

- Завий наляво, Стив.

- Да, знам. Карал съм дотук няколко пъти.

С игурно е чудесно да

- Аз нямам нищо против да имам дарба като твоята - рече Лили на Хав. можеш да промениш нещата - да спасяваш човешки животи, да лекуваш рак.

- Не съм сигурен, че мога да лекувам рак. При лечението трябва много енергия, а болест като тази е неин унищожител. - Хав беше в мрачно настроение и не отговори с шега, както му беше обичаят. Всички се тревожехме за случилото се с Карла, Даймънд, Скай и Феникс и поради тази причина той беше необичайно замислен. - Но работата е там, Лили, че макар да делим света на саванти с дарба и обикновени хора, това не е истина. Ти също имаш дарба - да шиеш. И това по свой начин е ценен талант.

Лили се обърна назад и му се усмихна широко.

- Ау, благодаря ти. Знаех си, че те харесвам.

- Именно савантите смятат, че техните дарби ги освобождават от съобразяването с обикновените правила - като разликата между доброто и злото: ето за това трябва да се безпокоите.

Като контесата ли?

- Точно като нея, и сина й, и другите мъже, които арестувахме в Лондон. Те имат свободна организация и разделят света на сфери на влияние, сякаш някой им е дал правото да постъпват така. Гордея се, че ги спряхме.

- Дано само момичетата ви не платят цената за това - рече Стив.

Спасителният отряд отби на разклона на пътя. Те щяха да скрият автомобила и да влязат в крепостта през оградата, като намерят благодарение на дарбата на Уил най-слабо охраняваното място. Сол последва нашата кола до мястото. Сиянието от снега осветяваше вертолетната площадка, макар че нощта беше паднала в долината на езерото. Филмовият екип беше наел огромен паркинг, предназначен за скиорите, които идваха през почивните дни, и беше разделил асфалта на сектори за автомобилите и хеликоптерите на продукцията. Добре че с нас бяха Лили и Стив, защото съвсем обяснимо пазачите не горяха от желание да пуснат толкова късно конвой от два джипа, който да превземе тяхното парче земя.

- Здравейте, момчета, как вървят работите? - попита ги Стив безгрижно.

- Всичко е спокойно, господин Хю - рече предпазливо главният пазач.

- Дойдох да направим едно кръгче с приятелите ми с хеликоптера. Само ще проверя някои неща преди полета, но вие не ни позволявайте да ви отвличаме от задълженията ви.

- Не са ми казали нищо за това, сър. - Пазачът провери графика си.

- Полетът не е официален. А и хеликоптерът е мой. - Усмивката на Стив избледня, напомняйки на мъжа деликатно кой беше мегазвездата тук. Мъжът отстъпи.

- Добре, господин Хю. Преди да си тръгнат техниците го напръскаха със спрей против замръзване, но внимавайте.

- Да, ще внимавам.

Преместиха бариерата, за да влезем, и ние минахме край автомобилите за филма, а после стигнахме до площадката на хеликоптера и паркирахме.

- Докарал си личния си хеликоптер през целия път от Америка до тук? - попита Хав.

Усетил хапещия студ, когато отвори вратата, Стив потърка ръце.

- Не. Наех го, за да мога да се разхождам наоколо без спорове. Не се тревожете - същият е като този, на който съм летял у дома. - Той отиде до най-малкият от трите хеликоптера - една черна „Газела“ според надписа на опашката. Привлечени от асоциацията с касовия хит, компанията собственик беше сложила надпис с големи букви точно на корпуса - специално за знаменития им клиент: „Стив“. Хъм, фина работа.