Джос Стърлинг - Кристал

Уил почука по картата.

- Мисля, че приятелите ти, които създават магията на филма, ни правят услуга в това отношение. Пазачите й трябва да са привикнали с прелитането на хеликоптерите, които подготвят каскадьорския номер. Можем да разчитаме, че ще помислят, че това е просто поредната проба. Няма да се разтревожат, докато ти не кацнеш пред входната им врата.

Стив кимна.

- Може би ще е добра идея да прелетя няколко пъти пробно над тях, така че ако първия път погледнат, да мога да им помахам „хей, аз съм филмова звезда“ и после да продължа по пътя си. Може да ги поядоса, но освен да се обадят на режисьора, няма да направят нищо.

Сол потърка брадичката си. Виждах, че използваше дарбата си, за да почувства до каква степен излагахме Стив на опасност.

- Отлична идея, господин Хю. Къде е хеликоптерът ви?

- На снимачната площадка. Едва утре трябва да се кача на него за снимките в близък план. Имат лагер, изграден върху едно парче равна земя близо до горната част на пътя. В сцената аз държа управлението, но после го предавам на Джеси, екранната ми партньорка, и накрая скачам през вратата. Аз правя всичко, без скока.

- А после какво става? - попита Хав. Нещо в думите на Стив беше привлякло вниманието му.

- После аз се спускам със ските надолу по склона и се бия срещу злодеите. Това също го прави каскадьорът. Ще снимаме следващата седмица.

Татко... - подхвана Хав.

Не, Хав - Сол поклати глава. - Много е опасно.

Изглежда, всички без мен разбираха какво има наум Хав.

- Какво става?

- Проблемът е, че дори да проникнем на територията на крепостта, пак ще трябва да се приближим още, за да влезем зад стените. - Хав посочи сателитното изображение на укреплението. - Виждате ли този сладък, малък склон тук: той слиза чак до подножието на скалата.

- Кой? Имаш предвид градината ли?

- През лятото е градина. А сега, както ти каза, това е ски писта с препятствия - статуи, дървета, езера. И тя свършва в... е, просто свършва.

- Да, с отвесно падане - няма да е толкова страшно, колкото горе при укреплението, признавам, но скокът е самоубийствен.

- Няма страшно: имам предостатъчно време да спра преди да стигна до там. Мога да се скрия в тази горичка, после да заобиколя обратно и да ви помогна.

- Ако все още си жив - Зед тупна брат си по главата.

- И защо ти е да правиш всичко това? - попитах поразена аз.

- Той ще превърне себе си в примамка. Ако привлече след себе си достатъчно охранители, ние ще можем да се вмъкнем през задната врата.

- Стига крепостта да има задна врата - вметна Стив. Трябваше да се съглася - изглеждаше малко вероятно.

- Ще има, защото ние ще я направим - едно въже през стената в някой тъмен ъгъл - Трейс посочи към североизточната бойна кула.

За нищо на света не исках Хав да става плячка на шепа въоръжени пазачи.

- Не може ли да измислим нещо друго, което да им отвлече вниманието? Да взривим нещо? -погледнах към Айвс.

- Да, бих могъл, но не бих искал да рискувам да нараня момичетата. Не знаем къде точно се намират, нито как ще посрещнат в замъгленото си състояние една критична ситуация. А и така ще предупредим контесата, че сме дошли да ги отмъкнем.

Хав потри лицето си в главата ми.

- Не се тревожи, скъпа. На ските съм бърз - нямат никакъв шанс да ме заловят.

- По-бърз от куршум? Не вярвам.

- Няма да им дам възможност да стрелят. Освен това си мислех да се представя в ролята на идиот, който иска да им полази по нервите - пиян приятел на нашия филмов актьор тук, пуснал се през градината заради предизвикателството. Надявам се, че просто ще поискат да ме понатупат, а не да ме застрелят.

- Като гледам как се държиш обикновено, бих казал, че си довел до съвършенство този образ -изръмжа Виктор.

- Може би ще се получи - съгласи се Стив, запален по идеята. - Ако се провесиш от хеликоптера, докато аз бръмча над покрива им, можеш да им се подиграваш и да крещиш - разбираш какво имам предвид. А аз мога без проблем да карам пиян. - Той сигурно видя лицето ми. - Тоест да се престоря, че съм пиян, скъпа - никога не карам пил.

- И докато вие, лудетини, изпълнявате този номер, какво ще правят останалите от нас? - попита Лили.

- Стив изчаква сигнала, че сме взели момичетата, после каца на обръщалото и оттам ги откарва на снимачната площадка - каза Трейс. - В това време ние се придвижваме до автомобилите. Най-важното е да се измъкнем безпрепятствено. Ще ни трябват шофьори, може би две коли със запалени двигатели на площадката, където държите хеликоптера. Трябва да действаме бързо и да се ометем оттук, тъй като местните власти няма да се зарадват на нашествието ни, а аз не бих искал да изкарам нощта, като им обяснявам защо сме нахлули в крепостта.